Абстракт

Изследването анализира половите различия в професионалната уязвимост спрямо въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху трудовите пазари, с фокус върху България. По-конкретно, статията изучава тази уязвимост в зависимост от пола, дохода и професионалната структура на основата на емпирично изследване, а получените резултати сравнява с аналогични в Румъния, Германия и Индия, което позволява да се формират препоръки за превантивни политики. Чрез комбиниране на два показателя - степен на податливост на автоматизация (индекс AIOE) и степен на съвместимост с ИИ (индекс на допълняемост) - се идентифицират структурни рискове за заетостта, особено сред жените в ниските и средните доходни групи. Данните показват, че близо половината от заетите жени в България упражняват професии с висок риск от автоматизация и ниска функционална устойчивост - главно в административната, търговската и обслужващата сфера. Сравнителният анализ разкрива съществени различия, обусловени от институционални особености: постсоциалистическите икономики (България и Румъния) се характеризират с висока полова сегрегация и слаби системи за profesionalna преквалификация, Германия демонстрира по-балансирано разпределение благодарение на дуалната система за обучение, докато в Индия преобладава технологично изключване на жените от формалната икономика.