Абстракт

Настоящото изследване оценява очакваните дългосрочни дисбаланси и риска от недостиг на лекари, зъболекари, медицински сестри и акушерки в България чрез симулационен модел на търсенето и предлагането до 2035 г. Разработени са три сценария – базов, оптимистичен и песимистичен. Търсенето на здравни работници е моделирано чрез определяне на референтна стойност на броя на медицинските специалисти на 100 хил. души, като е използвана медианната стойност за европейските държави. Емпиричните резултати включват прогнози за търсенето и предлагането на медицински кадри до 2035 г. Анализът показва съществен недостиг от медицински сестри и при трите симулационни сценария, както и риск от недостиг от лекари и акушерки при по-неблагоприятно развитие.
Като се вземе предвид скоростта на намаление на броя на медицински сестри при базовия сценарий, постигането на референтната стойност предполага, че до 2035 г. здравната система трябва да привлече 19 хил. сестри в допълнение към онези, които се очаква да бъдат обучени в страната. Ако процентът на напускащи лекари се увеличи, след 2029 г. се очертава недостиг, предполагащ привличане на 5000 повече лекари в допълнение на броя, заложен при базовия сценарий. Спешното провеждане на консистентни политики за формиране на човешки капитал в сектора на здравеопазването може да доведе до значително намаляване на очаквания недостиг. Аналитичната рамка и емпиричните резултати също така разкриват ограниченията и потенциала, свързани с обучението и привличането на специалисти в сектора. Предложеният подход може да бъде използван за идентифициране и на по-дълбоки проблеми, свързани с очакваното наличие на определени видове специалисти и регионални дисбаланси.