Книжка 2 за 2025 г. на сп. ,,Население“ е финансирана по Националната научна програма
,,Сигурност и отбрана“ (ННП ,,СиО“), съгласно Рамково споразумение № 3 от 12.08.2025 г.

УВОДНА БЕЛЕЖКА
Настоящият брой е посветен на ключови демографски предизвикателства, които оформят социално-икономическото развитие в глобален и регионален контекст. Сред тях се открояват застаряването на населението, намаляващата раждаемост и засилените миграционни процеси, които поставят под натиск устойчивостта на публичните системи и пазара на труда. С този брой списанието цели да стимулира научния дебат и да допринесе за по-задълбочено разбиране на демографските трансформации като ключов фактор за бъдещото развитие и националната сигурност.
Списание „Население“ издава специален брой, посветен на някои от из- следванията и анализите, свързани с изпълнението на задачи в рамките на Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ (приета с ПМС 731 от
2021г) от екип учени при ИИНЧ.
В първия раздел са представени три научни статии, като в една от тях Ташев представя задълбочен статистически анализ на демографската сигурност на България в контекста на националната сигурност. На основата на данни от НСИ, Евростат и други макро изследвания се проследяват дългосрочните тенденции в раждаемостта, смъртността, миграцията и възрастовата структура на населението. Анализът установява устойчив демографски спад, характеризиращ се с отрицателен естествен прираст, висока смъртност и значително изтичане на човешки капитал. Особен акцент е поставен върху отражението на тези процеси върху икономическата, социалната и отбранителната устойчивост на държавата, очертавайки ги като пряка заплаха за националната сигурност. В заключение се формулират конкретни политики, насочени към укрепване на демографската устойчивост като стратегически приоритет.
Във втората си статия Ташев развива иновативна система от статистически индикатори, на базата на които да се измерват демографските заплахи към националната сигурност на България. Представени са систематизирано всички важни показатели за състоянието, динамиката и последиците от демографските заплахи. Чрез анализ на международния опит и националната статистическа практика авторът разработва йерархичен модел, обхващащ състоянието, динамиката и последиците от демографските процеси. Особен принос представлява конструирането на синтетичен Индекс на демографската сигурност, който позволява количествена оценка и сравнителен анализ на демографската устойчивост. Резултатите подчертават необходимостта от интегриране на демографската аналитика в стратегическото управление и ранното идентифициране на рисковете. Така се предлага надеждна система за проследяване на рисковете пред демографската сигурност и за реализиране на превантивни мерки и политики в тази сфера.
В прогнозния си анализ Моралийска-Николова очертава измеренията на демографските процеси и бъдещото демографско развитие на страната ни. Анализът и прогнозите са конкретизирани на регионално равнище, което допълнително осигурява релефна картина на динамиката на демографските процеси. Представени са основните модели на раждаемост в страната. Чрез детайлно графично и аналитично представяне данни от НСИ и Евростат се обрисува в национален и в регионален план развитието на демографските процеси. Статията разглежда влиянието на демографските процеси върху регионалното развитие, като поставя акцент върху пространствените дисбаланси в разпределението на населението. Резултатите показват задълбочаване на регионалните неравенства и отслабване на периферните територии, което има дългосрочни социално-икономически последици. Особено внимание се отделя на отражението на тези процеси върху националната сигурност, включително рисковете от демографско „празни пространства“ и ограничен административен и икономически капацитет в ключови райони. Посочена е необходимостта от целенасочени политики с дългосрочна перспектива за намаляване на отрицателни демографски тенденции, неравномерното регионално развитие, за да се гарантира в по-висока степен и националната сигурност.
Във втория раздел на специалния брой на сп. „Население“ са представени фактори, които са със значима роля за гарантирането на националната сигурност. Особено сериозен е въпросът за недостига и намаляването на броя медицински кадри в страната. Изследването на Симеонова-Ганева, Ганев, Франджелска и Стайкова анализира очаквания дългосрочен недостиг на здравни кадри в България до 2035 г. чрез симулационен модел на търсенето и предлагането, разработен в три сценария - базов, оптимистичен и песимистичен. Резултатите показват устойчив и значителен недостиг на медицински сестри във всички сценарии, както и вероятен недостиг на лекари след 2029 г. и акушерки след 2032 г. Чрез симулационен модел се посочват и цифровите измерения на необходимите медицински кадри в периода на следващите 10 години. Основните фактори включват демографски тенденции, динамика на напускане на кадри и ограничения в обучителния капацитет. Препоръките са по линия на създаване и реализиране последователни политики относно сферата на здравеопазването и целенасочени към изграждане и привличане на медицински кадри.
Един от най-тежките аспекти на демографското развитие и пряко свързан с националната сигурност е опустяването на по-малки селищни единици в особено голям мащаб в съвременното развитие на страната. В студията си, Янков и Цеков представят своя детайлен анализ на прогресиращата депопулация през регионалните и селищните измерения на фона на продължаващото почти четири десетилетия намаляване на населението. Особено значим фокус в анализа е демографското „опустиняване“, обхващащо все повече селища, превърнали се в почти обезлюдени. Потърсени са взаимовръзките между селищните промени и съответното социално-икономическо развитие и са очертани темповете на обезлюдяване в страната, при това на фона на задълбочаване на регионалните различия. Анализът разкрива задълбочаващо се обезлюдяване на периферните, предимно аграрни райони, съпроводено с концентрация на населението в ограничен брой икономически центрове. Този процес води до демографско оп- устиняване на цели територии, увеличаване на броя на напълно обезлюдените селища и разпад на локалните социално-икономически връзки. Проследена е връзката между историческите вътрешни миграции към градовете и съвременната пространствена структура на населението, която усилва регионалните дис- баланси. Идентифицирани са зони с най-интензивна депопулация, формиращи „ядра“ на демографски срив. В контекста на националната сигурност тези тенденции пораждат рискове, свързани с икономическа маргинализация, ограничен контрол върху територии и задълбочаване на социалните неравенства. Както посочват авторите, подобни демографски процеси „придобиват стратегическо значение“ и в тяхното неблагоприятно прогнозно развитие са пряко свързани с рискове за националната сигурност, което изисква дългосрочни политики.
В анализа си, Петров представя взаимовръзката между изкуствения интелект и половата стратификация на заетостта. В сравнителен кроскултурен анализ авторът посочва половото неравенство, засягащо особено жените в редица професии, свързани с автоматизация и недостатъците в професионалното об- разование като налагащи преориентация с цел преодоляване на структурните рискове за заетостта. Изследването разглежда половите различия в професионалната уязвимост към въздействието на изкуствения интелект върху трудовите пазари, с акцент върху България. Значителен дял от заетите жени са концентрирани в дейности с висок риск и ниска адаптивност, особено в административния и обслужващия сектор. Сравнителният анализ показва, че институционалните модели играят ключова роля и в някои страни вече ограничават риска чрез ефективни системи за обучение. В по-широк план резултатите очертават необходимостта от политики за повишаване на квалификацията и равния достъп до устойчиви на ИИ професии.
Настоящият брой на сп. „Население“ е насочен не само към демографи, но и към учени, студенти от различни социални науки, както и към всички за- интересувани от развитие и гарантиране на по-добра система на националната сигурност и отбрана.
Бих искала като ръководител на екипа по проекта да изкажа благодарност на финансиращата програма Национална научна програма „Сигурност и отбрана“ и на сп. „Население“ – на гл. редактор и редакционната колегия за подготовката, редакцията и рецензирането на броя.

Проф. д-р Йоланда Зографова
(ръководител на екипа)