Абстракт

Преброяването на населението е много важно за демографската карта на всяка страна. То дава реална информация за структурата на населението по етноси на изследваната държава и нейните региони. След преброяването се прави съпоставка – по еднакви показатели – с предишни мероприятия, за да се проследят процесите в миналото и да се осъвременят предвижданията за предстоящи демографски промени. Естествените демографски процеси се осъществяват постепенно, но ако има резки скокове, те обикновено са знак за съществени обществено-политически изменения, психологически натиск или икономически нерегламентирани интереси. Целта на статията е да анализира как предизвикателствата пред българската общност в Северна Македония влияят на получените резултати от националното преброяване през 2021 г.

Съществените разминавания в броя на официално самоопределящите се като българи и притежаващите български документи за самоличност в Северна Македония се дължат основно на дългогодишните репресии на провежданата от Кралство Югославия и установения след 1944 г. комунистически режим начело с Й. Б. Тито и управляващите в създадената върху бившата сръбска Вардарска бановина автономна югославска федеративна република Македония (след обявяването на независимост) върху гражданите с българско самосъзнание и членовете на техните семейства[1] (в т.ч. продължаващите действия на държавните структури в страната за маргинализиране на българската общност и ограничаване на гражданските права на нейните представители), които продължават да генерират страх от самоопределяне като българи; целенасочената манипулация от страна на властите на резултатите от националните преброявания, в които броят на самоопределилите се като българи значително се занижава с цел омаловажаване и обезличаване на българската общност и недопускане на предпоставки за отслабване на преговорните позиции в диалога с България. Сред основните проблеми на българската общност в Северна Македония са липсата на утвърден чрез текстове в нейната Конституция статут по възприетия от Скопие принцип за признаване на колективни права на записаните в Основния закон етноси, сред които българската общност не фигурира, активната кампания за нейното асимилиране и обезличаване, артикулирана посредством език на омразата в медиите и брутални физически посегателства срещу самоопределилите се като българи северомакедонски граждани, техните сдружения и паметниците на културното им наследство. Тези действия са съпроводени със слабото популяризиране на българските език, култура, история, обичаи и др., както и запазващото се влияние на Сърбия, което работи в интерес на задълбочаване на антибългарските нагласи в страната.

[1] Насилствено провежданата и дирижирана от Белград политика за потискане и промяна на националното самосъзнание на редица национални малцинства в СФРЮ засяга не само българите във Вардарска Македония и по източната граница на Сърбия. Нейни жертви са също албанската, унгарската, италианската и други по-малобройни етнически общности.