Два основни момента са проследени по отношение на миграционната проблематика. Основната теза е, че този процес трябва да се оценява в контекста на системен анализ и променливите му да се третират като сложно въздействащи и въздействани от другите системи на развитието. Препоръчва се подходящо моделиране и предварителна оценка на корелационните връзки. Като втори момент са направени известни статистически оценки на динамиката на мигриранията в страната, 1990–2015 г. въз основа на данните от изследвания на БАН и НСИ.

В статията се очертава достигнатото в българската наука състояние на проучванията за миграционните движения, осъществявани от населението, обитаващо български земи през периода от XVIII до средата на XX в. Определят се главните етапи в динамиката на този тип изследвания и основните тематични полета, върху които съсредоточават усилията си досегашните изследователи на тази проблематика. Въз основа на направения анализ се установяват неизследваните и слабо проучени проблеми и се формулират основните задачи, стоящи пред бъдещите изследователи в областта на миграционните движения.

Настоящият доклад има за цел да открои перспективите пред демографското развитие на България в контекста на социално-икономическите процеси с оглед на потенциала, който входящите миграционни потоци имат за смекчаване на негативните последици от демографската криза за в бъдеще. Идентифицирани са настоящите тенденции на застаряване на населението и международната миграция в страната и ЕС. На дискусия са подложени политиките за управление на външната миграция в България.

Движението на населението между държавите на ЕС е външна миграция за всяка от тях, но когато миграцията е в рамките на ЕС тя се определя по-скоро като мобилност. Преобладаващата част се състои от икономически активно население, чието движение е свързано с работа. Обект настоящата статия е трансграничното движение на работната сила от и за България между държавите от общността. Специален акцент са спецификите на тази мобилност, които предопределят мащабите и структурата на емиграция и имиграцията за България през последните години. Приетите и прилагани права и възможности на българските граждани в другите държави от общността и на чуждите граждани от общността в България по принцип са равностойни, реципрочни. Свързани с гаранция на правата им за движение, развитие (обучение и квалификация) и социална сигурност – на тях и на техните семейства. Единният пазар на работната сила в ЕС функционира в рамките на интензивно развиващите се миграционни процеси в света и особено през последните години. В този контекст се представят и дългосрочните демографски и икономически последици за България , измененията в нейния потенциал за развитие и в тази връзка необходимите и възможни политики в новите политически, икономически и социални реалности.

Анализът на отражението на вътрешната миграция върху регионалната демографска ситуация се отнася за ниво област, поради наличието само на информация за междуобластната миграция. Периодът на анализа е 2001-2011 г. Установена е зависимостта на демографската ситуация от миграцията. Миграционното салдо на областите се свързва с промените в броя, възрастовата структура и възпроизводството на населението. Показана е връзката между миграцията и броя, и възрастовата структура. При възпроизводството на населението миграционното салдо не е пропорционално, защото въздействат и редица косвени социално-икономически и психологични фактори. В регионален план е показан относителният дял на миграционното салдо при формиране на броя на населението на отделните области.

Ежедневната трудова миграция обхваща над 400 хиляди участници от всички общини и засяга повечето от населените места. Времето, което се изразходват всеки ден пътуващите е над 500 хиляди часа. Демографската и икономическа кризи, структурните промени в икономиката, предизвикаха силен дисбаланс в териториалното разположение на работните места и предлагането на труд в малките обезлюдени населени места и общини. В тях не се инвестира за разкриване на работни места. Единствената реалистична алтернатива пред безработните в тях, е търсене на заетост извън населеното място. Заселването в друго населено място за осигуряване на заетост обаче, е свързано с финансов разход за жилище. Той е непосилен за повечето от търсещите работа и ежедневната трудова миграция се явява единствената реалистична алтернатива за тях. Прилагането на ежедневната миграция обаче е затруднено поради ниските трудови възнаграждения на мигрантите и относително високите транспортни разходи. Необходимо е субсидиране на ежедневната трудова миграция на принципа на споделена социална отговорност от корпорации, местна власт и държавна администрация. Развитието и оптимизацията на ежедневната трудова миграция изискват адекватни политики за съкращаване на времето и цената за пътуване, както и за подобряване на условията на пътуване. Тези политики трябва да бъдат реализирани чрез споделена социална отговорност между корпорациите, местната власт и държавната администрация. Ежедневната трудова миграция е необходимо условие за гъвкаво и ефективно функциониране на пазара на труда. Тя повишава заетостта и намалява структурния дефицит на работната сила. Същевременно намалява нежеланата емиграция и стабилизира демографски малките селища.

Връзката между демографските характеристики на дадени териториални единици и степента на тяхното икономическо развитие е взаимно обусловена. Тя често e предмет на изследване в страната ни от експерти и организации. В доклада е разгледана връзката между основни демографски характеристики и вътрешната миграция в България и как те, от своя страна, като в омагьосан кръг предопределят равнището на икономическо развитие на отделните териториални единици. Тенденцията е следната: по-силно изразена миграция – по-възрастно население в изоставяните региони – по-ниско равнище на социално-икономическо развитие в тях. На базата на международно сравнение за страните от ЕС е показано незавидното място на България като страна с най-големи териториални различия.

В доклада са представени резултати от изследване на пространствената неравномерност на възрастовата нетна миграция в България. Използван е кореспондентен анализ за обособяване на териториалните единици в страната, които се отличават съществено от останалите по възрастов профил на нетния миграционен поток. Приложението на кореспондентния анализ е осъществено на базата на диференцирано по местоживеене двумерно разпределение на нетния миграционен поток по области и по възраст на мигрантите за 2014 г. В резултат на приложението на метода на преден план са изведени териториалните единици, които детерминират пространствената вариация на възрастовия миграционен прираст в България. Те са анализирани от гледна точка на възрастовия състав на нетния миграционен поток и влиянието му върху възрастовата структура на населението им. В заключение са направени изводи и обобощения на получените резултати.

Вече 70 години темповете на обезлюдяване на селата в България са сред най-високите в света, а тенденцията към тяхното ускоряване не от вчера сериозно застрашава дори в краткосрочен план съществуването на голям брой малки села. Сред основните причини за демографския колапс в селските райони са провежданата от установилия се след 1944 г. тоталитарен режим политика на насилствена колективизация на земеделската земя, добитъка и инвентара. Превръщането на земеделските производители в най-нископлатените наемни работници и стихийно провежданите индустриализация и урбанизация водят до появата на огромни за мащабите на страната миграционни потоци по направлението село-град. Техните пикове между 50-те и 70-те години на миналия век не само причиняват твърде бързо намаление на селското население, но и подриват дълготрайно демографския потенциал за неговото естествено възпроизвеждане. Цел на настоящето изследване е да се определи посредством методите на математико-статистическия анализ влиянието на миграционния поток село-град върху темповете на селската депопулация през периода между преброяванията на населението и жилищния фонд през 1946 г. и 2011 г.

Цел на настоящето изследване е да се направи сравнение на интензитета на външно миграционните процеси през двата периода между последните три преброявания на населението и да се даде оценка за размера и структурите по възраст и пол на външната миграция. Оценката е направена на основата на резултатите получени от преброяването на населението през 1992, 2001 г. и 2011 г., поради незадоволителното качество на информацията за външната миграция от текущата статистика. Получените косвени оценки показват, че емиграцията от страната продължава да бъде висока, но поради по-големите имиграционни потоци при някои от възрастовите групи, отрицателното миграционно салдо през втория разглеждан период намалява.