Статията има за цел да опише тенденциите в смъртността в България през периода 2000–2013 г. Акцентът е поставен върху динамиката на демографските показатели, описващи различията по пол, възраст, образование и причини за умиране сред българското население, както и тенденциите на изменение в средната продължителност на предстоящия живот и средната продължителност на предстоящия живот в добро здраве. Резултатите от анализа показват, че различията в смъртността и средната продължителност на предстоящия живот нарастват сред различните социални групи. Тези задълбочаващи се различия сигнализират за това, че социални неравенства в съвременното българско общество се превръщат в сериозни дисбаланси в демографското възпроизводство, които поставят под въпрос принципите на устойчиво развитие, социална справедливост и равенството на гражданите на страната в достъпа им до качествени здравни грижи и в материалното им благополучие.

Многообразието на формите на пространствена организация на обществото и техните компоненти обуславят необходимостта от различни регионални изследвания. В разглежданата територия съществуват различни предпоставки за формиране на определен демографски потенциал, който не е изследван комплексно. Структурите на населението имат специфична изява в отделните териториални единици. На пространствен анализ са подложени етническата и образователната структура, които се отнасят към социално-икономическите структури на базата на информация от преброяванията на населението през 1992 г., 2001 г. и 2011 г. Състоянието и промените в тях оказват влияние върху общественото развитие на отделните териториални единици. Те предизвикват определени изменения върху възпроизводството на населението, социално-икономическото и културно развитие, пространственото им разпределение. Етническият състав на населението в териториалните единици има съществено влияние върху равнището на демографската криза, а образователното и културно равнище силно мотивират вземането на решение за миграция. Това, от своя страна, обуславя депопулационните процеси, особено в селските територии.

Целта на настоящето изследване е да представи в по-детайлен план бедността и подоходното неравенство в градовете в България в периода 1992 – 2008 г. От една страна са разгледани бедността и подоходното неравенство в столицата и големите градове, а от друга страна на тях са противопоставени бедността и неравенството в малките градове. Чрез разлагане на индекса за равнище на бедността е изследван е възрастовият профил на лицата, които живеят в бедност в градовете на България и са анализирани различията му за малките и големите градове. За целите на анализа са използвани индивидуални анонимизирани данни от Изследване на домакинските бюджети за периода 1992 – 2008 година.

Цел на настоящето изследване е изясняване изграждането на концепцията в законодателството на България през периода 1878-1912 г. по отношение на едно от основните направления на миграционната ни политика, това свързано с териториалното преразпределение населението на страната. Основната констатация от направения анализ е, че макар и постепенно тази концепция се превръща в една от определящите, същността на осъществяваната по нашите земи през изследвания период миграционна политика.

Статията представя кратък преглед на новото при разпространението на данни от Евростат в някои области на статистика на общественото здравеопазване – статистика на умиранията по причини и репрезентативни изследвания на здравното състояние на населението. Представено е Ревизираното европейско стандартно население, което се използва от Евростат за изчисляване на стандартизирани коефициенти на смъртност от 2013 г. С цел съпоставимост на данните при международни сравнения вече се прилага нов, по-детайлен Европейски хармонизиран списък, включващ 86 причини в съответствие с Международната класификация на болестите. Списъкът е разработен за приложение за VIII, IX и X ревизия на МКБ, което позволява съпоставимост на данните за дълъг период от време сред различните страни. В статията са представени и някои интегрални индикатори, които Евростат изчислява и публикува, характеризиращи очакваната продължителност на живот в добро здраве. Описани са източниците на информация и са представени актуални данни. Статията е подготвена въз основа на презентация, представена от автора по време на Първият демографски форум „Демографската ситуация и развитието на България“, организиран от Института за изследване на населението и човека към БАН, 26 – 27.02.2014 година в рамките на Работна група „Здраве, продължителност на живота и смъртност“.

Въз основа на възрастовата структура на основните етнически групи на населението на България според преброяването от 01.02.2011 е оценен техният тотален коефициент на плодовитост /ТКП/ за периода 2001-2010 г. общо и по области. ТКП варира най-малко при българите – от 1,01 в Велико Търново до 1,27 в Сливен. По-голяма е вариацията при турците – от 1,07 в Смолян до 2,17 в Ямбол. Най-голяма е вариацията на плодовитостта при ромите – от 2,14 в Пазарджик до 3,53 в Смолян. Ромите остават етническата група, в която демографският преход още не е завършил и има разширено възпроизводство на населението във всички области.