Статията представлява съкратен вариант на изследване на д-р Марсел Кортиаде. Текстът концентрира ромската визия за национално строителство. В него намираме мита за общия произход на ромите и общата им пра-родина. Представена е ромската интерпретация за древната история на този народ, за могъщи, богати, просветени и славни царе, за „златния век“ и опустошителното нападение на Махмуд Газневи, довело до унищожението на свещения град Канаудж. Последвалите поробване и прокуждане на населението, поставят началото на многовековни страдания, унижения и гонения.

Задача на изложението е да представи нови сведения за ромите от османския данъчен (кратък тимарски) регистър TD 370 от 1530 г., обхващащ източната част на османската администритивна единица, област (бейлербейство) Румелия (източните Балкани, основно днешните български земи). Паметникът TD 370 представя богата картина на структурата на османското общество и на интегрирането на ромите в различните му страти през първата половина на ХVІ в. Предлага се опит за „прочит“ на данните за географското разпределение и количествени параметри на ромите християни и мюсюлмани, цигани без установено местожителство и цигани, водещи уседнал начин на живот като земеделци; за данъчните им задължения и професии в неаграрната сфера, както и за интегрирането на съществена част от ромите във военната организация на корпуса на мюселемите. В приложение е представен превод-извлечение на данните за ромите в TD 370.

-

Текстът представя една картина от ромското присъствие по нашите земи по времето на османското владичество през периода XIV–XIX в. Използвани са автентични свидетелства, както и текстове на редица изследователи на ромите за това драматично време. Разгледан е начинът им на живот (традиционните им занимания и умения), военната им ангажираност като част от империята, наложената им данъчна система, отношението им към религията. Проследено е специфичното „вписване“ на ромите в институциите на Османската империя, обособеността в паралелни общности, изолирани от „другите“, както и отношението на околните към тях. През дългите векове на своя живот на Балканите, както и в рамките на Османската империя, ромите успяват да запазят своя специфичен бит, занаяти и култура, което показва силата на ромската издръжливост.

Статията разглежда политиките спрямо ромските общности в България на няколко последователни режима, които обхващат периода на Османската империя, Третото българско царство от 1878 до 1944 г. (Княжество до 1908 г. – бeл. пр.) и периода на комунистическото управление от 1944 до 1989 година. Изследването представлява опит да се откроят и разберат проблематиката и мотивацията, които стоят зад различните политики; въпреки че отделните режими многократно провеждат сходни политики, намеренията зад тях често са различни по същество. Статията се опитва да даде оценка за ефективността на държавните политики, както и да отграничи и проясни кратките периоди, през които потискането отслабва и ромските култура и идентичност биват активно подпомагани.

Текстът е опит за деконструкция на разделянето на ромска група и обособяването на дъщерни групи, които заживяват самостоятелен живот като „абсолютно различни“ общности. Основната хипотеза на автора е, че отхвърлянето на дъщерната нискостатусна група се дължи не толкова на тривиалния „конфликт на интереси“ и „съперничеството за ограничените ресурси“ между ромските групи, колкото на стремежа на новоизграждащия се български политически елит да наложи „културна хомогенност“ във формиращата се национална държава и да легитимира правото си да дефинира социалните норми и ценности. От друга страна родствените ромски групи също отхвърлят нискостатусната група – поради конформизъм с изискванията на макрообществото, поради страх от санкции, но и с оглед на повишаване на собствения си статус и удържането на йерархията между различните субгрупи. Анализът се базира на проучване на документи и теренен материал от ромските субгрупи в град Сливен. Макар и на пръв поглед да разглежда един конкретeн случай, някои от изследваните механизми на „пъпкуване“ на етническата група вероятно имат по-универсално значение.

В статията се разглежда въпросът за трудностите и възможните подходи при квантифициране на ромските общности – както за целите на извадкови проучвания, така и за нуждите на оперативни политики. Отправна точка на анализа е тезата за множествения и флуиден характер на ромската идентичност. „Ром“ е не просто мета-група, а сложен конструкт, съдържанието на който зависи от интерпретативната рамка на всяка от ангажираните в дебата страни. Освен това, ромската идентичност е до голяма степен ситуационна и рефлективна, дефинирана алтернативно спрямо не-ромите (гаджо). Погледнато в исторически план, този модел на идентификация е не просто резултат на вековна дискриминация и предразсъдъци. Самите дискриминация и предразсъдъците са били неизбежно следствие на процеса на модернизация, при който начинът на живот на ромите е влизал във все по-сериозно противоречие с установяващите се дисциплиниращи структури на уседналото население и съответно, със съществуващите религиозни и светски йерархии. Същият процес се задълбочава в хода на консолидиране на националните държави през деветнадесети и двадесети век. Днес, в условията на постмодерно общество, вековните предизвикателства пред ромите стават предизвикателства на все по-големи слоеве от не-ромите. Това е въпросът: как съществуващите социални и политически системи да впишат и отразят множествените идентичности на постмодерния гражданин. Ромското включване по този начин може да се окаже важна лаборатория за отработване на подходи как да бъде вписана постмодерната пъстрота от идентичности в съществуващите (в повечето случаи модерни) институционални рамки. По отношение на квантифицирането на ромското население, авторът стига до извода, че за реален напредък по отношение на ромското включване не е необходимо неговото „екзактно“ дефиниране или преброяване. Трябва да се използват методи, които отразяват както флуидността на понятието „роми“, така и политическите приоритети, които водят набирането на данни. Авторът привежда конкретни примери за такива подходи от областта на количествените извадкови проучвания.

Статията представлява теоретико-емпирично изследване върху проблема за ролята на пресата в поддържането и възпроизводството на расизма в обществените структури. Специално внимание е отделено на скритото участие на качествени либерални вестници в системното стигматизиране на ромите. Изследвани са факторите, благоприятстващи стигматизацията и социалното изключване на етнически различните. Представени са основните резултати от анализ на съдържанието и дискурсивен анализ на публикациите за ромите в няколко национални всекидневника в периода август 2010 – февруари 2011. Анализът е базиран върху основните теми в публикациите, отразяващи негативните стереотипи, предразсъдъци и социални дистанции спрямо ромите: ромите като „заплаха за нацията“, като „социални паразити“, като „демографска заплаха“, като „престъпници“.

В статията е изследван ефектът, който два макроикономически процеса оказват върху обема на ромското съдържание в шест български всекидневника. С данни от Евростат и прес-мониторингови резултати от независима неправителствена организация, са проверени хипотези за наличието на статистически значима връзка между обема на ромското съдържание във всекидневниците и движението на цените – в частност, цените на хранителните продукти неалкохолните напитки, на дизеловото гориво и на безоловния бензин А 95. Допълнително е проверена хипотезата за връзка между равнището на безработицата и обема на ромското съдържание. Резултатите не показват наличие на статистически значима корелационна връзка между общото движение на цените и обема на ромското съдържание във всекидневниците. От друга страна се наблюдават силни и статистически значими връзки между цената на дизеловото гориво, хранителните продукти и обема на ромското съдържание. Подобен тип връзка не се установява, когато се наблюдава националистически всекидневник.

Във фокуса на настоящата статия са стереотипите, които 20 български печатни медии използват, когато пишат за ромите. Работата се ръководи от няколко изследователски въпроса: До каква степен се среща езикът на омразата във публикации по отношение на ромите и в кои случаи той е заменен от имплицитно негативни теми? Какви са основните теми, с които си свързва присъствието на ромите в националната преса и как те се разпределят в различните печатни издания? Какво е влиянието на актуалните теми и събития от дневния ред на обществото върху публикациите, свързани с ромското малцинство? Какви са общите тенденции, когато става дума за представата за ромите по време на предизборна кампания? Изследването използва триангулация между двата вида методи за контент анализ: стандартизирана матрица за количествен анализ и отворено кодиране на ключовите думи и характеристики. Наблюдава се изключително негативен стереотипен образ, съсредоточен предимно върху начина на живот. Стереотипите са взаимосвързани в метаистория, която звучи по-следния начин: Пияните мургави престъпници живеят в незаконни къщи в гетото и не плащат своите сметки за комунални услуги. Те живеят в големи семейни кланове, които воюват помежду си в зависимост от интересите на големите босове.

Осветляването на циганската/ромската музика и нейните музиканти на Балканите в студията се експонира върху по-общата картина на историческата съдба и съвременната ситуация на циганските общности в Югоизточна Европа. Анализите върху ромските музиканти и тяхната музика имат няколко акцента. Ромската музикална култура на Балканите се проследява в няколко посоки. Една от тях води към въпроса за музикантството като традиционен ромски занаят, който се развива в исторически план в променящи се социално-икономически условия и културни традиции. Друга посока за размисъл се свързва с проблема за границите и съдържанието на понятието „циганска/ромска музика“. Подчертано е, че няма единен музикален език, стил и идентичност, споделян от всички цигани по света, но има музикални сходства, които се обясняват с родови връзки. Специално внимание е отделено на ролята на професионалните ромски музиканти в балканските музикални традиции. Отбелязвайки значителния принос на ромските музиканти за развитието на локалните музикални култури на Балканите, се подчертава, че те имат амбивалентна роля в тези процеси, защото от една страна са пазители на традицията, а от друга – инструменти на промяната. Откроени са характерни за музикантската практика на балканските роми музикални инструменти и формации. Разгледани са някои аспекти на отношенията към ромите чрез образи на ромската музика от Балканите, стимулиращи богат набор от асоциации.

Студията очертава динамичната картина на ромската музика на Балканите. Изследователският интерес е антропологически и културологически и се фокусира върху музикалните контексти – функционирането на музиката в новото време (ХХ–ХХІ в.) в медии и музикална индустрия. Първата част на работата е посветена на записаната ромска музика на Балканите в модерните времена: грамофонни плочи през първата половина на ХХ в.; аудиозаписи и видеоклипове от втората половина на ХХ в.; записана ромска музика от Балканите в началото на третото хилядолетие. В последния раздел са включени имена, заглавия и явления от съвременността, които тепърва стават обект на научен аналитичен прочит: ромски приноси в локалната етно-поп музика от Балканите, крале и кралици на новата циганска музика, възраждане на локални ромски практики в инструменталната музика. Втората част от студията следва маршрутите на балканската ромска музика по пътя на глобализацията в пространствата на новите медии: в интернет, като гласове и образи в ние-медиите (социални мрежи, сайтове за видеообмен). В третата част са анализирани някои характерни медийни образи на ромската музика през третото хилядолетие: балкански ромски приноси в съвременния етно-джаз, явлението Болкан Бийт като локален ромски принос в уърлдмюзик и етно-фюжъна, идиома Джипси-пънк. В заключение се очертава общобалканското в ромската музика в две полета: като балкански музикален идиом (музикални стилове, инструменти и формации, музикални образи) и като музикантски практики чрез фигурата на ромския музикант от Балканите. Ромските музиканти и тяхната музика са медиатори и иноватори на музикалната култура на Балканите, в Европа и света. Тяхната значимост нараства в постмодерната ситуация и глобален аспект: балканските музикални приноси на ромите днес придобиват глобално културално значение.

Текстът дава възможно най-широка представа за присъствието на самобитната ромска поезия и проза в областта на българската литература. Представени са емблематичните имена на творци роми – от първите активно пишещи автори до ден-днешен (от Усин Керим до Христо Христов). Не са пропуснати и някои по-непознати и неутвърдени творци, които се вписват в тематичните полета на изследването. Проследени са вълненията им около едни от най-специфичните за тях проблеми, намерили израз в творчеството им – привързаността към рода и близките, усещането за различна етническа принадлежност и драмите, свързани с отношението на другите към тях, търсенето на корените на своя древен произход и език, любовните им изживявания, където са в стихията си. Проучени са интересите на ромските творци в широта, свързани с актуални въпроси около живота им в България, което като автори ги превръща в неразделна част от националната литература, споделяща и европейските ценности.