В статията е изследвана кохортната раждаемост на поколенията български жени, родени през периода 1930–1970 г., на основата на специфични коефициенти за преход към следващ паритет, получени по методология, предложена от К. Земан. Приложеният метод декомпозира настъпилите намаления в равнищата на завършената кохортна раждаемост на компоненти, които се дължат на настъпилите промени в кохортната раждаемост от различен ранг. Необходимата информационна база за приложението на метода е осигурена от базата данни HFD и допълнена с реконструирани от автора данни за кохортната раждаемост на българските жени въз основата на наличната информация от текущата статистика и преброяванията на населението на НСИ. Резултатите от анализа дават основания да се определи, че достигнатите много ниски равнища в стойностите за завършена кохортна раждаемост в България се дължат основно на свиване в размера на ражданията от втори ранг и много по-слабо на намалението на ражданията от първи ранг.

Статията представя резултатите от анализа на избрани показатели за очаквана продължителност на живота в добро здраве по пол и за специфични възрасти в България през периода 2011–2016 година. Доколкото същността на приложения метод за изчисляване на показателите за очаквано здраве предполага комплексен анализ на отделните компоненти (очакваната продължителност на живота и субективното измерение на здравето), най-напред са изложени резултатите от описателния анализ на разпределенията на лицата в зависимост от самооценката за здравето им и наличието на ограничения по пол и възрастови групи. Различията в самооценката на здравето, респ. наличието на ограничения, предопределят и различия в стойностите на интегралния индикатор. Последователно са анализирани измененията на двата индикатора, изчислени при използване на двата въпроса. Дискутиран е и проблемът за съпоставимостта на индикаторите, изчислени от различни изследвания. Проведен е сравнителен анализ на очакваната продължителност на живота в добро здраве в България през 2014 г. по пол и възраст, изчислена при използване на данни от EU-SILC и EHIS.

Основна цел на статията е да се проучат тенденции в развитието на дигиталните умения на заети лица в България и да се очертаят предизвикателства пред дейностите по обучение на човешките ресурси в организациите. В изследването се използват официални статистически данни на Евростат и на международни специализирани проучвания. Резултатите от изследването показват, че в предприятията в България се предоставят обучения за усъвършенстване на дигиталните умения на заетите, но активността в това направление е значително под средното за ЕС ниво на изследваните показатели. В контекста на амбициозните цели за дигитална трансформация на България се очертават предизвикателства пред обучението на човешките ресурси в организациите като фактор за развитие на дигиталните умения на заетите.

Тенденцията към влошаване на демографската ситуация в България в общ и регионален аспект е основен фактор за формирането на задълбочаващ се дисбаланс между търсенето и предлагането на работна ръка на националния и на регионалните трудови пазари в страната. Ускорените темпове на депопулация, демографско остаряване и емиграцията на предимно млади хора са сред основните причини за свиването на контингента на трудовите ресурси, в който са включени преди всичко икономически активните хора на възраст между 15 и 64 г. Дефицитът между търсенето и все по-ограниченото предлагане на работна ръка вече се е превърнал в най-значимата пречка пред осъществяването на нови инвестиции в българската икономика. Заедно с нарастването в неблагоприятна посока на съотношението между заетите и незаетите в индустрията, селското стопанство и услугите лица този дефицит все повече ще ограничава перспективите за достигане на нужния на България значим икономически растеж с оглед на намаляването на разликата между показателите за стандарта на живот в страната и средните им равнища за Европейския съюз като цяло. Предмет на настоящата статия е изследване на влиянието на повишаването на горната граница на възрастта за пенсиониране през периода 2001–2019 г. върху броя и относителния дял на икономически активното население като цяло и в регионален аспект – по области и общини. Целта на разработката е на базата на изводите от анализа на връзката между тези два процеса да се оцени ролята на първия и втория демографски дивидент, произтичащи от сравнително високия дял на населението в трудоспособна възраст в цялото население, за ограничаване на влиянието на демографската криза върху възпроизводството на трудовите ресурси и растежа на брутния вътрешен продукт.

Статията представя резултати от представително социологическо проучване на лицата във фертилна възраст в Република България. Фокусът е върху нагласите и дистанциите на етническите българи спрямо българските граждани от турски произход. Реализиран е общ преглед на петнайсет нагласи спрямо българските турци и задълбочен анализ по възрасти на нагласите спрямо смесените бракове между българи и турци. Анализът и интерпретацията включват важни в интеграционен план характеристики на етническите българи като образованието, пола, местоживеенето и др. Резултатите показват, че сред българската общност доминират негативните нагласи по отношение на смесените бракове, но сред различните групи нагласите са нюансирани и нееднозначни.

Основна цел на настоящето изследване е установяване динамиката на естественото движение на населението, обитаващо Кюстендил през Възраждането. Анализът на наличния изворов материал позволява да се установи, че през проучвания период динамиката на демографските процеси, определящи естественото движение на населението оказва определящо въздействие върху наличния в Кюстендил демографски потенциал. Именно високите параметри на местната раждаемост са от съществено значение за регионалния естествения прираст, който гарантира съхраняването на наличните тук човешки ресурси и осигурява възможността за бъдещия им просперитет.