В данной статье фокус внимания сосредоточен на изучении образа семьи в массовом сознании жителей Беларуси. В представленной работе анализируются основные показатели семейных стереотипов в Беларуси: установки и факторы, оказывающие влияние на репродуктивное поведение; отношение белорусов к традиционным и нетрадиционным формам семейных отношений; межпоколенческие и гендерные взаимоотношения внутри семьи; наличие опыта проживания в «гражданском» (незарегистрированном) браке; отношение к мероприятиям, проводимым государственными органами в рамках осуществления семейной политики. По каждому из выделенных «маркеров» осуществлен подробный социологический анализ с выявлением социально-демографической и территориальной специфики.

Изследвани са тенденциите в развитието на смъртността в България по пол и възраст през периода 1947–2015 г. и тяхното отражение върху продължителността на живота и дълголетието чрез използване на общата рамка на таблиците за смъртност. Процесите са разглеждани като взаимно свързани и по този начин е представена цялостна картина на остаряването на поколенията. За изследване на тенденциите в развитието на смъртността и доживяването във високите възрасти сме използвали модела на нормалната продължителност на живота, модалната възраст на умиране и показатели за концентрация на смъртните случаи около нея. Изчисленията са направени по данни на Human Mortality Database и Eurostat. От края на миналия век средната продължителност на живота на мъжете и жените отново нараства след продължителен период на застой и дори намаление. Това нарастване е обхванало всички възрасти, като се запазват различията по пол в ниските и средните възрасти. Нарастването е свързано по-силно с намаляване на смъртността във високите възрасти, отколкото в средните и младите възрасти. Темпът на растеж на средната продължителност на живота обаче е недостатъчен, за да компенсира продължителните негативни тенденции от предходния период. Изместването на модалната възраст на умиране към по-високите възрасти е по-силно изразено при жените. То е свързано с нарастване на честотата на умиранията в тази възраст и сгъстяване на смъртните случаи около нея, при сравнително устойчива преждевременна смъртност. Преждевременната смъртност на мъжете нараства, нараства различието между двата пола.

Основна задача, която си поставя изследването, е да се покаже значимостта и мястото на равнището на професионалното образование на икономически активното население в съвременното общество. Днес образованието и квалификацията са фактори, на които се отделя все по-голямо внимание. Състоянието на националната икономика и на трудовия пазар са пряко свързани с равнището на знанията, уменията и квалификацията на икономически активните лица и с промените в тях. Същевременно е необходимо ефективно използване и разпределение на наличните човешки ресурси, на техните знания и умения, както и подобряване на образователната и професионалната подготовка на населението, което е и основен приоритет във всички документи на ЕС. В статията се прави анализ и оценка на динамиката в професионалната и образователната структура на регистрираните безработни младежи на възраст до 24 години. Проследяват се броят и структурите на учащите в общообразователните и професионалните училища и причините за отпадане на някой от тях от образователната система.

Настоящата публикация представя резултати от изследване на връзката между реално осъществено външно миграционно движение на роми от България и промяната в техните ценности и нагласи към образование. Изследвано е влиянието на миграциите върху представянето на ромските деца в българската образователна система и върху образователните нагласи на ромите основно с качествено теренно проучване. Ценността на образованието (на децата) се наблюдава при роми, които имат сравнително по-модерни от срещаното в ромските общности ценности по отношение на ролите на мъжа и на жената в семейството, платеният труд на жената, равенството между мъжете и жените. Ценността на образованието, както и активното отношение при търсене на по-добър живот съществува при тези респонденти и преди да мигрират. Но проучването регистрира случаи на еволюция в нагласите спрямо образованието. При определени условия мигрантите го възприемат все повече в ролята му на инструмент за постигане на по-добър живот.

Студията се фокусира върху концептуални и системни аспекти на съвременното развитие на населението, икономиката, правото и семейството. Водещият подход е системният за изследването и особено за формирането и провеждането на съвременните политики в областта на развитието на населението в тясна връзка и зависимост с развитието на икономиката, равнопоставеността и свободнота движение на населението. Развитието на съвременните интеграционни процеси, преструктурирането на икономиката, новите технологии и развитието на правото на избор в значителна степен предопределят много от процесите на демографското развитие. Тези и други аспекти предопределят необходимостта от ново виждане и нови политики за икономическо и демографско развитие, за съвместяване на демографското развитие и главно раждането и развитието на децата с равните права и участие на жените и мъжете във възпроизводството на населението и на материалните и духовни блага на обществото. Целта на студията е да открои необходимостта от нов подход в търсенето на решения и провеждането на взаимосвързани политики за развитие на населението и икономиката, както и с политиките за свободно движение и равните права и възможности за различните. Направените изводи и предложения за съществени промени в акцента и обхвата на демографската политика, за демографска политика, която има за цел не само и не толкова числеността на населението и броя на ражданията, а развитието на населението чрез всеобщо и непрекъснато образование, изграждане на потенциал за развитие и справяне на индивидите, за достъпа и участието на всички в производството, за съвместяване бъдещото развитие на икономиката и населението с качественото възпроизводство на населението и работната сила, за съчетаване на участието в производсството и възпроизводството на населението с равнопоставеността по пол. На тази основа се обосновава необходимостта политиките за развитието на населението да са адекватни на сегашното и бъдещото развитие и изискванията по отношение на човека, да отчитат и максимално гарантират правата на свободно движение и развитие на отделния индивид и населението като цяло.