Обхватът и темповете на депопулацията на селските райони в България отдавна са се превърнали в една от най-значимите социални злини и е без съмнение задържащ фактор пред развитието на страната. Вече седем десетилетия темповете на обезлюдяване на селата в България са сред най-високите в света, а тенденцията към тяхното ускоряване води до нарастване на обхвата на засегнатите общини и селищни категории. Въпреки сериозните поражения, която обезлюдяването нанася на страната като компрометира шансовете за позитивно демографско, социално и стопанско развитие на все по-големи селскостопански райони, изследването на феномена на селската депопулация е сред сравнително слабо представено в изследванията на българските учени, които работят в области като демографията, географията на селищата, регионалната икономика, социологията и икономическата история. В настоящата разработка представяме оригинален подход за определяне на действителните темпове на селската депопулация в България през периода 1946–2011 г. Същността му се състои в съпоставянето на отрицателния прираст на селските жители между преброяванията през посочения период на базата на динамиката в броя на „автентичното“ селско население. Най-кратко определение за този неизползван досега в научните изследвания термин е, че „автентично“ селско население са жителите на селата, които през изследвания период са били и са останали селски селища, т.е. не са били административно присъединявани към градове или пък са били въздигани в градски селища.

В настоящата статия е направен кратък обзор и анализ на научните публикации на български и чуждестранни изследователи, които се занимават с проблемите за качеството на работната сила и за образованието като качествена характеристика на икономически активното население. Образованието на икономически активното население днес се разглежда от икономическите теории като съществен фактор за икономическото развитие на дадена страна. В същото време то е и основен индикатор за качеството на работната сила. Основна задача, която си поставя изследването, е да се уточни представата за същността и мястото на образователното равнище на икономически активното население в сложната система на икономиката на съвременното общество и да се покажат множеството взаимовръзки между нея и процесите, които протичат в обществото на днешния етап от неговото развитие.

статията се очертава значението на гръцкия периодичен печат като извор за демографската история на българските земи през Възраждането. Това значение се разкрива посредством прегледа и анализа на материалите за миграциите на населението, обитаващо проучвания регион през Възраждането, публикувани на страниците на издавания в Цариград през периода 1861–1877 г. гръцки вестник „Анатоликос астир“ („Източна звезда“). Този вестник представлява едно от най-дългогодишните периодични издания, излизали в столицата на Османската империя през XIX век, което намира широко разпространение и в българските земи под османска власт.

Основна цел на настоящето изследване е обобщаването и анализът на излизащите във вестник „Анатоликос Астир“ през периода 1861–1877 г. материали, отнасящи се до демографската политика, провеждана по българските земи и спрямо, обитаващото ги през Възраждането, население. Нейната реализация налага констатацията, че на страниците на вестника са отпечатани материали, отнасящи се до всички направления на проучваната проблематика. Макар и неравномерно разположени както във времето, така и по отношение на отделните области на изследваното пространство, този тип информация покрива целия разглеждан период и цялата проучвана територия. Това позволява да се установи значимата роля на в. „Анатоликос Астир“ като извор за историческото развитие на осъществяващата се по нашите земи демографската политика.

In the context of long-term and significant reduction in Bulgaria’s economically active population, educational structure’s dynamics has become more and more significant. This article highlights the major results from the forecast for the economically active population’s development according to the educational level in Bulgaria to 2021. Since there is no average-term demographic forecast to 2021 or an official long-term demographic forecast, National Statistical Institute’s demographic scenario for Bulgaria covering the period to 2060 (the realistic variant) has been used to develop this forecast. Likewise, no forecast on the changes in population according to the education level has been published for the period considered. The economic activity rates have been projected for four categories of education: high-educated, those who graduated from vocational or secondary schools, low-educated or functionally uneducated. The hypotheses were based in reliance on the analytical results and conclusions made for the period 1985-2012 and more special attention was paid to the last eight years of the reference period, i.e. the 2005-2012 period. The reference information on the economically active population by sex, age and education categories was calculated according to data extracted from NSI publications on the censuses conducted in the country in 1985, 1992, 2001 and 2011, and based on annual data of the „Employment and Unemployment“ Labour Force Survey for the period 2001-2012.

The aim of the study is to ascertain the suicide risk associated with some socio-demographic factors in male psychiatric inpatients – a population at a high risk of suicidal behaviour. 164 hospitalized psychiatric patients were evaluated according to certain clinical characteristics, socio-demographic indicators and results from psychometric scales. Bivariate and multi-factor analyses were applied. According to the obtained results patients, who don’t cohabit with a partner, show a higher level of suicide risk (total score from the A. Beck Scale for Suicide Ideation – SSI) and have attempted suicide more often. The lack of a partner is an independent predictor in both multi-factor models. Those living in a large town are more hopeless (total score from the A. Beck Hopelessness Scale – BHS) and with a higher suicide risk (SSI) than those living in a village. As the examined patients’ age increases so does the depression’s severity (total score from the Montgomery – Åsberg Depression Rating Scale – MADRS), but not the suicide risk. These results may be useful when assessing suicide risk.

The aim of this study is to clarify the building of concept in the Bulgarian legislation in the period 1878-1912 in regard of one of the main directions of demographic policy, the one linked to the birth rate of the country, in particular on the combining of opportunities of work with the population reproduction. The main conclusion of the analysis is that it was mainly oriented to women and children. At the end of the period studied, an aspiration of Bulgarian law-makers to extend this policy towards different types of work and different sectors of Bulgaria‘s economy is ascertained.

-