Основна цел на настоящото изследване е да проучи връзката между ТКП, отложените раждания и показателите за средна възраст при раждане на дете в условията на преход към отлагане на ражданията през целия анализиран период. Направен е опит да се оцени моментното въздействие на промените, по-конкретно в края на разглеждания период, върху напречните показателите за раждаемост. На базата на съответните показатели са изследвани сходството и различията в динамиката на наблюдаваните процеси в избрани европейски страни. Според установените сходства в тенденциите на разглежданите показатели са формирани групи от страни, в които преходът стартира по едно и също време и в един сравнително близък социално-икономически контекст. По-подробно внимание е обърнато на много ясно изразеното скорошно отлагане на ражданията, което се наблюдава през 2020 г., когато в началото на годината в Европа се разгръща световната пандемия от Ковид-19.

Статията представя резултатите от статистически анализ на зависимостта на раждаемостта в България от жизнения стандарт в актуален аспект. Раждаемостта е представена с помощта на брутния коефициент на раждаемост и тоталния коефициент на плодовитост. За оценка на жизнения стандарт е изчислен комплексен критерии по административни области, който отчита едновременно състоянието на 12 специално избрани показателя. Използвана е официално публикувана информация от НСИ, Евростат и данни от публикацията „Регионални профили – показатели за развитие“ на Института за пазарна икономика. Подробно е представен алгоритъмът на използваната методика с нейните възможности и аргументите за избор. Извършено е и международно сравнение с участието на страните от Европейския съюз. Разкрита е липсата на съществена връзка на равнището на раждаемост с жизнения стандарт по комплексен критерии в България и умерена отрицателно връзка между тоталния коефициент на плодовитост и жизнения стандарт в нашата страна. Когато анализът се базира само на Брутния вътрешен продукт на човек от населението като критерии за достигнато жизнено равнище, връзката между материалното благосъстояние и равнището на раждаемост се оказва умерено положителна, както за България, така и за цялата съвкупност от страните членки в Европейския съюз / ЕС 27/. Направени са препоръки за селективно материално стимулиране на населението в репродуктивна възраст и специално внимание за подпомагане на брачните двойки с репродуктивни проблеми и на уязвимите социални общности.

Студията анализира обществените норми спрямо доброволното бездетство в 29 европейски страни в контекста на 1) достигнатото човешко развитие, измерено по три негови основни компонента – здраве, доходи и образование и 2) някои културни норми спрямо неравенствата и изключването и степента на индивидуализъм и колективизъм в обществата. В сравнителния анализ са използвани микроданни от две вълни на Европейското социално изследване – трета от 2006 г. и девета от 2018/2019 г., както и агрегирани данни от Евростат. Основните статистически методи са дескриптивен и анализ на главните компоненти. Страните са класифицирани според степента на тяхната модернизация. Регистрираме еднопосочност при всички страни в изменението на културните норми спрямо доброволното бездетство във времето. Откриват се сходства при класификацията на страните според нагласите спрямо доброволното бездетство и според достигнатото човешко развитие и културните норми, като водещо е човешкото развитие. Изследването интерпретира резултатите в контекста на традиционното, модерното и постмодерното. Резултатите от изследването поставят по-фундаментални теоретични въпроси, свързани с посоката на изменение на културните норми като какво можем да очакваме, че ще се случи в страните от Централна и Източна Европа.

Оценката на въздействието на протичащите демографски процеси върху икономиката и социалната система на страната изисква комплексен подход, тъй като задълбоченият анализ на състоянието и причините, които ги пораждат са надеждна основа, върху която да се изгради концепция за активна демографска политика. Целта на статията е чрез статистически методи за анализ да се разкрият и измерят промените във възрастовата структура на населението, да се моделират тенденциите в изменението на коефициента на възрастова зависимост и да се оценят икономическите и социалните ефекти от застаряването на населението. В изследването са използвани статистически методи за анализ на динамични редове, за анализ на структурни изменения и различия и за разкриване на връзки и зависимости. Резултатите от извършената оценка на интензивността на настъпилите промени във възрастовата структура дават основание за извода, че измененията във възрастовата структура на база трите възрастови групи – 0-14, 15-64 и 65 и повече години спрямо базисната структура, се проявяват по-бавно в сравнение с промените в структурата на населението на база поредните кохорти, формирани по петгодишни възрастови интервали. При сравнение със структурата от предходната година величината на коефициентите е по-ниска и означават по-слаби структурни промени, тъй като възрастовата структура в разгледаните възрастови интервали не предполага резки промени в рамките на една година. Разработените трендови модели дават възможност се разработят краткосрочни прогнози на очакваните стойности на коефициента на възрастова зависимост по години със съответните доверителни интервали на прогнозата, оценка на потенциалните промени при изменения във факторите, влияещи върху основните демографски процеси. Значителните промените във възрастовата структура на населението на България и задълбочаването на процесите на застаряване на населението поставят на дневен ред важни въпроси, свързани с икономическото развитие, развитието на националната икономика, стабилността на пенсионната система и фискалната стабилност, поради нарасналите разходи за пенсии, здравеопазване, социално подпомагане и др.

Настоящото изследване представлява опит да се идентифицират основни ефекти на пандемията от КОВИД-19 върху сложилите се дългосрочни тенденции във възпроизводството на работната сила в България. Избраният период на изследването (2006-2021 г.) започва с годината преди влизането на страната в ЕС. За получаване на по-обективна оценка на изследваните промени е направено международно сравнение на тенденциите с четири европейски страни – Гърция, Унгария, Чехия и Швеция. В изследването е използвана статистическа информация от НСИ и Евростат (демографска статистика и годишните данни от Наблюдението върху работната сила) за изследвания период. Изследването включва два аспекта. Първият аспект е изучаване на дългосрочните тенденции на изменение на основни демографски параметри в избраните страни (брой на работната сила и скорост на демографско остаряване). Вторият аспект е фокусиран върху тенденциите на изменение на равнищата на икономическа активност по три демографски и социални признака (възраст, пол и образователно равнище). Получените резултати дават основания негативните промени в дългосрочните тенденции, наблюдавани през периода 2020-2021 г., да се разглеждат като индикация за наличието на различни по размер ефекти на пандемията върху предлагането на труд.

Настоящата статия има за цел да подложи на дискусия ролята на вътрешното предприемачество за подпомагане на устойчивото развитие в организациите и постигането на екологична, социална и бизнес устойчивост. Представени са резултатите от проведено в България проучване сред служители и работодатели и е направен анализ на отражението на техните вътрешнопредприемачески умения и нагласи върху съществуващите практики, насочени към постигане на устойчивото развитие в организациите. Резултатите от изследването потвърждават застъпената в статията теза, свързана с разбирането, че изграждането на капацитет в рамките на съществуващи организации за идентифициране на иновативни идеи и тяхното по-нататъшно развитие във вътрешнопредприемачески начинания за модифициране на продукти, услуги и организационни процеси, притежава сериозен потенциал за положително въздействие върху устойчивостта.

В българското общество се оформя устойчива социална група, която няма шансове за реализация на трудовия пазар поради неграмотност или липса на образование и квалификация. Същевременно промените на пазара на труда поставят по-високи изисквания към образователното и квалификационното равнище на работната сила. От трета страна високите социални неравенства в България доведоха до обвързване на достъпа до образование със социално-икономическия статус на семействата. Възниква въпросът възможно ли е недостигът на икономически и културен капитал да бъде повлиян от социалния капитал за целите на образованието? При какви обстоятелства социалният капитал би могъл да увеличи вероятността за образователни постижения на учениците в българската образователна система и при какви да ги намали? Проблемът за връзката между социалния капитал на семейството и образователните постижения на децата се разглежда през призмата на теориите за социалния капитал на Джеймс Колман, Пиер Бурдийо, Алехандро Портес и Нан Лин и теорията за първичните и вторичните ефекти на социалния произход на Реймон Будон, доразвита от Робърт Ериксън, Ян Джонсън, Джон Голдторп и Хартмут Есър. С помощта на елементи от тези теории се извеждат компонентите на социалния капитал, които биха могли да въздействат върху образователните постижения и се посочват индикатори за тяхното измерване.