Цел на изследването е изучаване на промените в кохортните модели на раждаемост и представяне на динамиката на основните им характеристики. Анализът обхваща 40 поколения жени, родени през периода 1930-1970 г. и завършили своя пълен репродуктивен цикъл, както и поколенията жени все още в репродуктивна възраст към датата на изследването. Използвани са данни за кохортната раждаемост, налични за България до 2009 г. в базата данни Human Fertility Database, и са получени нови данни за завършената и кумулирана кохортна раждаемост до 40-годишна възраст на жените. За целта са реконструирани разпределенията на жените по поколение, възраст и паритет за периода 2009-2019 г. и са изчислени кохортните повъзрастови коефициенти за раждаемост – общо и по ранг на родените деца. Динамиката на показателите за завършената кохортна раждаемост показва ясна тенденция на намаление на раждаемостта за разглежданите поколения жени. Процесът на намаление на раждаемостта от втори ранг започва при поколенията от 50-те години, докато при ражданията от първи ранг, макар и по-слабо, намалението стартира при поколенията от 60-те години. Най-забележима е промяната в повъзрастовия модел на раждаемостта от първи и от втори ранг, наблюдавана при поколенията от 70-те години, когато се приема, че стартира и процес на отлагане на ражданията. Намаляват ражданията при по-младите и се увеличават ражданията при по-високите фертилни възрасти, особено видимо при поколенията жени, родени в средата на 70-те години, което показва и процес на възстановяване на част от отложените раждания за тези поколения жени.

The article makes the assessment of the older population’s health status in the Komi Republic in the frame of the new medical examination campaign for the adult population in the context of Russia’s stated objectives in life expectancy. The sources of information are the official statistics, the annual “State report on the health state of the population in the Komi Republic” and the results of the two sociological studies “Problems of the third age” conducted in 2013 and 2018. The study has revealed the positive impact of the medical examination on the older people’s awareness about their health, their increased responsibility for their health status, strengthening of the independent component of orientation on active, healthy lifestyle, increase of motor activities. At the same time, at older age there is an increase of problems associated with diabetes, unbalanced and excessive nutrition, overweight and obesity.

Съвременната динамика в съвкупността на заетите в България като част от формиращия се интегриран европейски трудов пазар откроява редица предизвикателства пред националната система на инспектиране на труда, които са свързани с контрола по спазване на трудово-правните норми в контекста на териториалната трудова мобилност на работната сила. Основна цел на настоящата статия е да се систематизират съвременни промени в съвкупността на заетите в България в контекста на териториалната трудова мобилност на работната сила на формиращия се интегриран европейския трудов пазар и да се откроят редица предизвикателства пред контрола по спазване на трудово-правните норми като ключова дейност в националната система за инспектиране на труда. Резултатите от изследването показват, че през последните години в съвкупността на заетите в България нараства броят на лица от други държави – както от трети страни, така и от други държави в ЕС. Липсата на регулярна и публично достъпна информация за състоянието и динамиката на териториалната трудова мобилност на работната сила в България е важна характеристика на средата, в която се осъществяват дейностите по инспектиране на труда, вкл. спазване на трудовото законодателство. Резултатите от изследването аргументират редица предизвикателства пред националната система за инспектиране на труда, сред които се открояват нарастващите изисквания за системен обмен на информация с партньорите от останалите страни на ЕС, с Европейската платформа за борба с недекларирания труд и с Европейския орган по труда, чиято основна цел е да допринася за осигуряването на справедлива трудова мобилност в рамките на вътрешния пазар.

Настоящата статия фокусира вниманието върху демографските, социалните и икономическите фактори, оказващи влияние на пазара на труд на 28-те страни членки на ЕС. Избрани са 21 показателя, въз основа на които изследваните страни са групирани в четири еднородни клъстера и са определени показателите, които допринасят в най-голяма степен за различията на трудовите пазари на изследваните страни за 2018 г. На база направения клъстерен анализ, са очертани изводи и препоръки за пазара на труд на 28-те страни членки на ЕС.

Статията разглежда обхвата и темповете на депопулация в селските райони на България, като се посочват причините довели до нейното формиране, и се прави анализ на ниво община. Проследена е динамиката и особеностите на основните демографски показатели и влиянието им при формирането на броя на населението по общини, прилагайки метода на Webb (1963) за периода 2001-2011 г. и 2011-2017 г. Анализирани са кои части от селските райони са обхванати в една или друга степен от депопулация. Извършен е структурен анализ на намаление на броя на населението в селските общини от периода (2001-2017 г.).

Ускорените темпове на демографскостареене на населението на България, макар и с известно отлагане (лаг) във времето, неминуемо рефлектират и върху застаряването на трудовите ресурси на страната. Този негативен процес има пряко отражение върху нарастването на дисбаланса между предлагането и търсенето на работна сила, върху производителността на труда и не на последно място върху надеждността на българската икономика като място за правене на нови инвестиции.Несъмнено подобно развитие има пряка връзка с две ярки тенденции в динамиката на населението в трудоспособна възраст и работната сила в страната, наблюдавани от началото на 21-ви век – непрекъснатото увеличаване на дела на заетото икономически активно население на фона на постоянното снижение на коефициента на заместване на излизащите от активна възраст хора от групата на хората между 60 и 64 г. със навлизащи на пазара на труда млади генерации на възраст от 15 до 19 г. включително. Предмет на настоящия анализ са общите и регионалните проявления на демографското остаряване на населението и трудовите ресурси в България. Потърсени са пространствени връзки и зависимости между индикаторите за разглеждания процес на национално и регионално равнище (по общини) за периода 2001-2018 г.

В тази статия се съпоставя социалистическата концепция за „щастливо детство“ и популярното, след края на социализма, определение „безгрижно“ детство“ и се анализират държавните политики по отношение на „щастието“ на социалистическите деца и техните субективни преживявания от това време. Фокусът е върху спомените на тогавашните деца от летните им ваканции, и целта е да се покаже, че организираните почивки в летни лагери, като проект на социалистическото „щастливото детство“, са запомнени с амбивалентни чувства, докато ваканцията, прекарана при баба (и дядо) на село, се насища с положителни значения и се конструира като „най-безгрижното“ време от детството. Така може да се твърди, че опитите на социалистическата държава, да измести мястото на детското щастие от дома и семейството, като създаде организирани обществени пространства за тази цел, не са особено успешни, що се отнася до почивките в летни лагери. Вместо това, днешните възрастни конструират къщата на баба (и дядо) на село като паралелна територията на щастие в детските си години, където „под техните грижи и в пълна свобода“ прекарват голяма част от летните си ваканции.