В настоящата студия се представят резултати от изследването на някои възможни варианти на развитие на икономическата активност в страната през следващите 20 години в контекста на общото демографско развитие. За целта е разработен сценарий за изменение на икономически активното население в България до 2035 г. в три варианта(реалистичен, оптимистичен и песимистичен). Прогнозните коефициенти на икономическа активност са получени чрез линейни регресионни модели, избрани според адекватността им спрямо възприетите хипотези за изменение на икономическата активност по пол и петгодишни възрастови групи през прогнозния период. Като демографска проекция е използван последният целеви сценарий на НСИ до 2070 г., изработен по обща методика на Евростат за националните статистически институти на страните-членки. Получените прогнозни резултати показват, че повишаването на равнищата на икономическа активност в страната е голям и важен ресурс за развитието на потенциалното икономически активно население в бъдеще. Ефективното му използване би довело до много успешно неутрализиране на последиците от твърде неблагоприятното демографско развитие на България през базовия и прогнозния период.

Намаляването на работната сила в резултат на протичащите демографски процеси на понижение на естествения прираст на населението и устойчива емиграция поставят редица въпроси за възможностите чрез преструктуриране на заетостта да се постигне по-добро балансиране на търсенето и предлагането на труд. Целта на изследването е чрез непосредствен ситуационен анализ на мненията на основните „актьори“ на инвестиционния процес да проучи, анализира и оцени инвестиционната среда и стимулите за създаване на работни места в сектори и дейности с висока добавена стойност. Основната тези е, че създаването на повече работни места с по-висока производителност на труда и с по-високо заплащане на труда може да бъде успешна политика за по-добро балансиране на търсенето и предлагането на труд, за компенсиране на недостига от работна сила и за повишаване на качествата на работната сила. По-добрите условия на труд и по-високото заплащане са предпоставки за повишаване качеството на живота, което е важно условие за подобряване на възпроизводството на населението и за намаляване на емиграционните нагласи. Изследването представя икономически аргументи за необходимостта от по-активно стимулиране на инвестициите в дейности и сектори създаващи по-висока добавена стойност на основата на анализ на структурата на икономиката по различни признаци: създавана добавена стойност; заета работна сила; дял на високотехнологичния износ в общия износ и др. Анализът показва, че секторите, създаващи висока добавена стойност не се развиват достатъчно динамично, което предопределя и изоставане на страната поредица показатели за наукоемкост и иновативност в европейското пространство. Тези изводи се допълват от резултатите от дълбочинни интервюта, направени с представители на браншови организации, работодатели, органи на местната власт и национални институции за условията и стимулите на инвестиране в сектори и дейности с висока добавена стойност. Обобщаването на получените оценки и мнения позволява да се синтезират ключови аспекти на насърчителни политики за подобряване на средата и за стимулиране създаването на работни места в дейности и сектори, създаващи по-висока добавена стойност.

Основната цел на настоящата статия е да се систематизират и представят резултати от фокус-групови дискусии за проучване на пречки, които затрудняват участието в образование и обучение на младежи в трудоспособна възраст с основно и по-ниско образование. Проведените фокус групи включват представители на институции, които имат отговорности за насърчаване на участието на населението в образование и обучение: общинска и областна администрация, Агенция по заетостта и нейните териториални структурни звена, Регионални управления на образованието, работодателски и синдикални организации в 10 области на България. Резултатите показват, че участието в образование и обучение на младежи в трудоспособна възраст с основно и по-ниско образование се затруднява от редица пречки, които са специфични за тази младежка група: ниска мотивация, дефицити в познавателните умения, специфики в заетостта и др. Фокус-груповите дискусии разкриват и допълнителен акцент върху социалната роля на лицата от тази младежка група като родители и като компонент на семейна среда, която има потенциал да „гарантира“ бъдещ приток от нови попълнения на ниско-образованите групи от населението. Очертаните специфики трябва да се имат предвид както при бъдещи изследвания в тази област така и при формулиране на ефективни политики и мерки за насърчаване на участието в образование и обучение на младежи в трудоспособна възрасс основно и по-ниско-образование.

В настоящата статия се представят същността, методологията и участниците във фокус групи, проведени с представители на различни институции, отговорни за прилагането на политики за заетост по отношение на младежи в трудоспособна възраст. Фокус групите са проведи в рамките на проект „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“ на ИИНЧ-БАН и целят проверката на различни възможни мерки, ориентирани към обучението и развитието на младежите в страната. Накратко са представени същността на фокус групите, като предпочитан през последните години метод за провеждане на качествени изследвания в социалните науки. Изведени са основните тенденции в образованието на младежите във възрастовите групи 15–24 г. и 25–34 г., най-вече нарастване на лицата с основно или по-ниско образование в първата и на лицата с висше образование във втората възрастова група. Представени са основните институции, работещи за повишаване на образованието при разглежданите групи млади лица. Детайлно се описват проведените в десет области на страната фокус групи, включващи 164 представители на институции (общински и областни администрации, работодателски и синдикални организации, публични и частни образователни институции и др.), прилагащи политики за заетост. Очертават се някои силни и слаби страни при използването на фокус групите, като метод за качествени социални изследвания, като цяло и конкретно в настоящото изследване.

Статията обсъжда качеството на работните места и заетостта в България през призмата на заплащането на труда, поляризацията на заетостта и материалните лишения сред наетите. Представени са резултати от социологическо изследване и сравнителни данни с други страни-членки на ЕС. Резултатите очертават твърде неблагоприятното състояние в България като последица от прилагани специфични политики на разпределение и преразпределение. За сравнение е дискутиран дизайна на тези политики в Ирландия, от една страна, и в Чехия и Словакия от друга. Изборът на тези страни е обоснован от факта че провеждайки активни разпределителни и преразпределителни политики, те успяват да създадат един много по-добър социално икономически контекст. Като основна причина за твърде неблагоприятната картина в България е изведен ниския договорен потенциал на наетите. Обоснована е необходимостта от целенасочена и масивна реконструкция на публичните политики и нормативни рамки, за да се реализира развитие, основано на качествена заетост и насочено към вътрешна кохезия на изключително дезинтегрираното българско общество. Подобни мерки също така са изключително важни за подобряване на демографската ситуация в страната.

Изследва се риска за развитие на захарен диабет тип 2 чрез въпросника FINDRISK, успоредно с изследване на липиди и кръвна захар на гладно в рамките на Проект ЕПСИЛОН – Европейски партньорства за превенция и социални иновации за лекари чрез обучения и наука, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и бяха изследвани 150 работещи от две възрастови групи на четири икономически сектора (строителство, производство на облекло, фризьорство и козметика, и здравеопазване). 4,3% от младите работещи и 20% от възрастните са с висок и много висок риск за развитие на захарен диабет тип 2 в следващите 10 години. Установи се липса на значима разлика в риска за развитие на диабет в отделните икономически сектори и при двете възрастови групи (Kruskal Wallis Test до 25 г. – р = 0,453 и над 55 г. – р = 0,369). Налице е статистически значима очаквано отрицателна връзка между риска за диабет, оценен с FINDRISK и HDL (r = - 0,369, р = 0,018) и положителна с LDL (r = 0,313, р = 0,047), систоличното (r = 0,449, p = 0,003) и диастоличното (r = 0,408, p = 0,007) кръвно налягане при младите работещи. Във възрастовата група над 55 г. е налице връзка между риска за диабет и HDL (r = - 0,255, p = 0,009), триглицеридите (r = 0,397, p = 0,000), глюкозата (r = 0,418, p = 0,000) и трудовия стаж (r = 0,239, p = 0,015). Това налага допълнителни проучвания относно възможностите за прогнозиране развитието на диабет в зряла възраст при хората с различни професии.

Проект ЕПСИЛОН – Европейски партньорства за превенция и социални иновации за лекари чрез обучения и наука, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ позволи да бъдат изследвани 150 работещи от две възрастови групи на четири икономически сектора (строителство, производство на облекло, фризьорство и козметика, и здравеопазване). Целта на проучването е да се потърсят връзки между условията на труд и здравното състояние на работещите, в началото и в края на кариерата им. Рискът от диабет тип 2 нараства с увеличаване на възрастта, в някои случаи условията на труд могат да се отразят неблагоприятно и да увеличат този риск. Бяха анализирани отклоненията в кръвната захар на гладно. 75% от участниците са без отклонения, при 10% се установи нарушена гликемия на гладно, а 12,7% бяха със стойности за захарен диабет, надхвърлящи 7,0 mmol/l и налагащи повторни изследвания (2,3% при младите и 16,8% във възрастта над 55 г.). Получените резултати подсказват, че редица неблагоприятни фактори, свързани с условията на живот са оказали своето въздействие върху работещите през годините, като част от тях може да са с професионален характер.

Регионалните особености в демографското и социално-икономическото развитие на България са в основата на нееднопосочни процеси и тенденции при формирането на местните контингенти на трудовите ресурси и работната сила. Въз основа на данни от проведеното през 2011 г. преброяване на населението и жилищния фонд в предлагана статия е направен опит за разкриване на териториалните различия в демографските и социалните и трудово-икономическите характеристики на населението в трудоспособна, под трудоспоcобна и над трудоспособна възраст. Целта на изследването е да се откроят регионите с най-сериозни проблеми в репродукцията, образованието, професионалната квалификация и в крайна сметка ефективното използване на трудовите им ресурси. С помощта на методи на многомерния статистически анализ са обособени 4 клъстъра, в които са включени области с близки характеристики на трудовите си ресурси и работната сила. На базата на изводите от направената класификация са анализирани част от проблемите пред ефективното използване на наличните трудови ресурси и са формулирани препоръка за провеждане на по-ефективни мерки за обучение и преквалификация в регионите и областите с най-сериозни проблеми във функционирането на местните трудови пазари.