Обект на статията са връзките и зависимости между икономическото развитие и миграционните процеси – емиграция и имиграция, както и тяхното влияние върху демографското развитие на населението на България през последните три десетилетия. Протичащите процеси в тази област се разглеждат от позициите на системния подход, миграциите в света и развитието на свободното движение на гражданите в ЕС, в контекста на новата миграционна ситуация в света от последните години. На внимание се поставят въпроси със значимо влияние върху миграцията на населението на съвременния етап – развитието на икономиките, демографските процеси и професионалната кариера, процеси и фактори, които имат не само пряко, но и косвено, опосредствано влияние върху миграцията и респ. населението и икономиката. Специален акцент в статията е развитието и прекъсването на професионалната траектория и миграцията на жените. Откроят се процеси и политики, които имат и косвено влияние, но на практика са със значим ефект върху миграционните процеси и развитието на населението и икономиката.

В статията са представени резултати от анализ на данни от представително национално анкетно проучване, проведено през 2018 г. в рамките на проект „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“. Направена е характеристика на образователната структура и на икономическата активност на българските мигранти при напускането им на страната, която показва, че преобладаващият дял от тях са работещи специалисти със средно специално и висше образование. Идентифицирани са икономическата активност и сферите (икономическите дейности), в които са работили мигрантите в чужбина, както и основни проблеми при реинтегрирането им след завръщане в България. Търси се отговор на въпроса трябва ли да се предприемат мерки за намаляване емиграцията на висококвалифицирани специалисти от страната.

В България икономическата и политическа нестабилност през последните три десетилетия доведе до значителна по мащабите си емиграция. През целия период се наблюдава отрицателно миграционното салдо, което предполага редица последствия в демографски, икономически и социален аспект. Ефектите от емиграцията са разнопосочни и всички те трудно биха могли да бъдат измерени. Свързват се основно с негативното въздействие върху броя и структурата на населението в резултат, на което макар и косвено, оказват съществено влияние върху другите демографските процеси, икономическата и социална сфера. Тези процеси в значителна степен зависят от размера на емиграционните потоци, типа на емигрантите, структурата и мащабите на икономиката, условията на труд и пазара на работна сила в изпращащата страна. Връзката между емиграционните процеси и икономическото и политическо развитие на една държава не е еднопосочна. От една страна емиграцията оказва влияние върху икономическото състояние и развитие на държавата, от друга състоянието на икономиката и политическата стабилност оказват влияние върху емиграционните процеси, като най-осезаемо се отразяват върху трудовата емиграция. В настоящата статия България е разгледана като изпращаща страна, а целта на автора е да представи и обясни някои демографски и социално-икономически ефекти от емиграцията за България след 2007 г.

През последните три десетилетия външната миграция на населението е важен фактор, в демографското развитие на страната. Независимо, че през последните години нейното влияние по обхват намалява, тя продължава да намалява населението на страната и чрез селективните си функции да внася съществени негативни промени във важни структури на населението, отнасящи се до неговото възпроизводство и трудовите ресурси. За провеждането на съответстваща на интересите на страната политика важно значение има заедно с установяването на размерите на миграционните потоци от и към страната да се познават нагласите на населението за емиграция от страната, условията и причините, които пораждат миграционните процеси, ефектите, които те предизвикват, промените в техния обхват и състав, отношението на обществото към българските и чуждестранни мигранти и други елементи в общото миграционно поведение на населението. Тези и други проблеми са предмет на анализ в статията. Анализът се основава на получената емпирична информация от проведено през м. май 2018 година социологическо изследване „Миграция и национална идентичност“.

През последните години темата за бежанците, все по-често определяни като „новите други“, „пришълци“, „излишните хора“, почти постоянно е в центъра на европейския политически дебат. В съвременната ситуация на засилени миграционни процеси обаче срещата на различните култури, на различните цивилизационни, религиозни и светски ценности все по-често създава напрежение, поражда страх и неприемане, отколкото гостоприемство и съчувствие. Европейските граждани, в това число българските, са изплашени от неизвестността, която поражда срещата с едни хора, които са им „чужди“ и поради това опасно непредвидими. В настоящата статия на анализ са подложени отношението и нагласите на българите към бежанците, разгледани от три различни ракурса: нагласи на гражданите на Република България на база резултати от национално представително емпирично изследване; нагласи на местната власт (местните общински администрации) и местния бизнес на база резултати от две изследвания, проведени в два града в България – Ямбол и Гоце Делчев – по метода case study; и нагласи на българи, живеещи в чужбина (емигранти) на база резултати от онлайн анкетно проучване по метода на отзовалите се.

В текста е направен многостранен анализ на възможностите за дълготрайно заселване на бежанците, пристигнали в България след 2013 г. в контекста на националното законодателство, провежданите политики, на обществените нагласи, и на нагласите на самите бежанци. Дискутирани са част от резултатите, достигнати при реализирането на научно-изследователски проект „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България”, изпълняван от Института за изследване на населението и човека при Българска академия на науките в периода 2017–2018 г.

В статията са разгледани отделните етапи в развитието на имиграционната политика на България след 1989 г. по отношение на българите зад граница. Разгледани са и различните сценарии на заместващата миграция в България съобразно разработената от Департамента за населението към ООН методика за нейното изчисляване. Съпоставен е миграционния потенциал на българската диаспора с обема на заместващата миграция. Направен е извода, че броят на българската диаспора не е достатъчен, за да може при нейното установяване в страната да се разрешат трайно съществуващите проблеми в демографското възпроизводство. Поради тази причина заселването на българи от чужбина в България може да бъде инструмент само за краткосрочно и средносрочно повлияване на демографските процеси.