Статията представя емпирично изследване на въздействието на инфертилитета върху качеството на живот при 96 жени в процедури по асистирана репродукция в България. Качеството на живот е анализирано и изследвано в контекста на различните сфери на живот – физическа и когнитивна, емоционална, партньорските отношения, социалните отношения и медицинския контекст. Анализите и интерпретациите на резултатите са представени от автора като са съпоставени с други международни изследвания и показват, че броят повтарящи се процедури с Асистираните репродуктивни технологии (АРТ) е силен предиктор по отношение на качество на живот на лицата, страдащи от инфертилитет. Също така показват, че инфертилитетът засяга диференцирано различните сфери от качеството на живот. Изследването включва препоръки за бъдещи перспективи за изследването, както и препоръки за психосоциална подкрепа за лицата, преминаващи през процедури по асистирана репродукция.

В условията на глобализация хората все по-често сменят своето местообитание и месторабота. Улеснените комуникации, достъпът до информация и транспорт засилват процесите на миграция. Миграцията като един от основните демографски процеси се превръща в ключов проблем за много държави и България не е изключение. Икономическата и политическата нестабилност в страната ни през 90-те години на XX век изигра ролята на отблъскващ фактор и доведе до значителна емиграция през този период. Последвалите години на стабилизация и икономически растеж не успяха да тушират негативната тенденция, а членството на България в ЕС предостави допълнителни възможности на българските граждани да пътуват и да живеят извън страната, в рамките на съюза. Свободният достъп до пазарите на труда и образователните системи на страните-членки създават условия, както за мобилност, така и за дългосрочна миграция. В настоящата статия е направен кратък статистически и исторически обзор на характера на българската емиграция. Анализът на миграционните процеси след 1989 г., макар да е затруднен от недостиг на изчерпателни статистически данни, има за цел да открои основните причини и мотиви на емигрантите да напуснат страната ни и да разкрие влиянието на миграционните процеси върху възрастовата структура на населението, фертилния контингент и населението в трудоспособна възраст в страната.

В статията се разглеждат основни демографски и социални показатели и се очертават тенденции в развитието на област Смолян, за да се характеризира човешкият ресурс в нея. Анализът е направен в сравнителен план с другите области в страната, а също средно за България и за Европейския съюз, за да се отрази действителното място на тази област в съвременния ни свят. Анализирани са демографските и миграционните процеси, които влияят върху наличния човешки контингент, а също върху развитието на пазара на труда и избрани социални индикатори. Интересът към област Смолян идва от желанието да се очертае спецификата й сред другите области в страната, като втора най-малка след област Видин по брой на населението в нея и сравнително по-слабо изучавана. Избраният времеви период от последните десетина години е подходящ да се проследи развитието на област Смолян през годините на членството на България в Европейския съюз (ЕС) от 2007 г. досега.

В статията се проследява влиянието на поселищната етническа структура върху процеса, свързан с отказа за приемане на таксидиоти (духовници) на Рилския манастир и закриването на метосите му в българските селища. Разгледани са два центъра – Габрово и Неврокоп, характеризиращи различна етническа структура – Габрово е чисто българско селище, а Неврокоп е със смесено население. Анализира се интензивността на процесите и влиянието на отделните етноси със своите икономически и политически възможности за постигане на желаните от тях резултати.

Настоящата студия е посветена на актуални въпроси, свързани с определените в „Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012–2020)“ стратегически приоритети на политиките за тяхното интегриране, а именно: жилищните условия/среда и здравеопазването. Успоредно с тези приоритети в Стратегията се визират образованието и заетостта, които в своята съвкупност предопределят приоритетните сфери за интеграция на ромската общност. Основната цел на студията е на базата на оценка на прилагането на съответните нормативни документи, както и на конкретни практики, да се систематизират главните проблеми, свързани с интегрирането на ромите в сферите жилищна среда и здравеопазване и да се предложат политики за тяхното решаване. Основните резултати от изследването се изразяват във: формулирането на проблемите при интеграция на ромската общност, както и в направените предложения с цел приобщаване на ромите чрез адекватни жилищни и здравни политики. В сферата на жилищните условия/среда се акцентира върху правото на индивидуално решение и избор на жилищна концепция от страна на ромите и публичните стратегии за развитие на ромската жилищна среда. Противодействието от страна на ромите често „стеснява“ възможностите на съответните органи да намерят правилни решения на жилищния им проблем. Подчертава се, че от особена важност за младото ромско поколение е ограничаването/ликвидирането на т.нар. „обособени квартали“, които задълбочават процесите на тяхното социално изключване. Отделено е съществено място на болезнения за ромите и цялото общество проблем за незаконното построяване и премахване на незаконни жилищни постройки. Изразено е мнението на автора, че премахването на незаконните жилищни постройки трябва да се предхожда от предлагането на засегнатите ромски семейства на алтернативни жилища. Констатирано е, че с особено положителен ефект е практиката за подобряване на жилищната среда чрез реализирането на пилотни проекти, отнасящи се предимно за строителство на социални жилища. В студията са представени в синтезиран вид стратегическите цели и направления в областта на жилищната политика за ромите. По отношение на здравеопазването като жизнено важен приоритет на политиките за интегрирането на ромите се отбелязва, че успехът на опазването на здравето в значителна степен преминава и през изграждането на съвременна здравна култура на ромското население. В изследването е извършен анализ и са формулирани съответни изводи за здравния статус на ромското население. На тази основа, както и на базата на необходимостта от изграждане на здравна култура са определени специфичните мерки и препоръки за повишаване достъпа на ромското население до здравни ,услуги – профилактика и качествено лечение. В студията се отбелязва, че въпросът за ползването на здравни услуги от неосигурените лица/роми предизвиква основателни дискусии. Авторът смята, че са необходими допълнителни законови промени. Резултатите от изследването са представени в две структурни части: • Първата, съдържаща проблемите на жилищната ситуация на ромските семейства, за незаконното построяване и премахване на незаконните жилищни постройки, както и за необходимите политики и мерки за подобряване на жилищната среда на ромите; • Втората, съдържаща оценка на здравния статус на ромското население, вкл. проблемите, свързани с повишаване на неговата здравна култура, както и предложения за специфични мерки и препоръки за достъп до профилактика и качествено лечение на ромите. Настоящето изследване е източник на реално използваема информация за вземане на решения от съответните компетентни органи в сферата на изграждането на жилищна среда и постигането на качествено здравеопазване на ромското население.

Студията е посветена на необходимостта от качествена промяна в разбирането за демографска политика и развитието на политиките и институциите за развитието на децата, за съвместяване на политиките за развитие на населението и на заетостта; на необходимостта от социални инвестиции в образование и здравеопазване и развитието им като приоритетни. Обект на изследване е развитието на населението и заетостта в икономиката на жените и мъжете, промените в структурата на икономиката и разпределението на платения и неплатен труд между мъжете и жените на основата на системния подход и теорията на Амартия Сен за изграждането на потенциал в населението, институциите и икономическите единици. Целта е да се поставят на преоценка досегашните разбирания и практики за демографска политика, детски заведения и политиките за съвместяването на раждането и отглеждането на деца със заетостта на мъжете и жените в двете сфери. Развитието на населението се разглежда от гл. т. на съвременното развитие на естествените и миграционни движения на населението в България, промените в нагласите и ценностната система, които наред със стесняващия се възпроизводствен потенциал предопределят развитието на страната през следващите години и необходимостта от преоценка и разработване на адекватни системни и последователно провеждани политики за развитието на децата и институциите, на икономиката и населението в тяхната връзка и зависимост. Конкретен обект на третиране са настоящето и бъдещето на демографското и икономическото развитие, търсенето на съвременни решения при избора на политики за тяхното развитие; естествения прираст на населението и съвременната миграция на жените, в контекста на съвместяването на заетостта, професионалната кариера с раждането и отглеждането на деца; възрастта и пола като важни фактори не само за възпроизводството на населението, но и за заетостта; ролята на социалните иновации и избора на стратегии за развитие на националната икономика и населението; демографските последици от сложилото се разпределение по пол в труда, от една страна, и, от друга развитието на секторите образование и здравеопазване като стратегически за качественото възпроизводство на населението и икономиката; възможните и прилагани политики за съвместяване на семейния и професионалния живот на жените и мъжете.