В студията е проследено развитието на основните показатели, отнасящи се до броя на живородените деца, измененията в размера на фертилния контингент, динамиката в броя на абортите, майчината и детската смъртност, измененията в поредността на ражданията, спецификата на процесите на отлагане на прехода към родителство, вкл. повъзрастовите изменения в плодовитостта на жените, динамиката в брутните и синтетичните периодни показатели за раждаемостта (Брутен коефициент на раждаемост и Тотален коефициент на плодовитост – общо и по поредност на раждането). Анализирана е също така кумулираната периодна и кохортна плодовитост на жените на възраст 40 години. Представени са резултати от ажустирането на Тоталния коефициент на плодовитост по метода на Дж. Бонгаардс и Гр. Фини. Разгледана е динамиката в извънбрачната раждаемост, както и различията в репродуктивното поведение на жените от трите основни етнически групи и по завършена степен на образование. На основата на анализа е направен изводът, че след 1990 г. в България протича нов фертилен преход, свързан със значителни изменения в репродуктивния модел. Еднодетният модел се установява като преобладаващ модел на възпроизводство сред съвременните млади поколения. Налице е интензивен процес на отлагане на преходите към първо и най-вече към второ раждане. Налице са и значителни различия в репродуктивното поведение на жените от различните социални групи. Сред жените от ромската етническа група и тези с ниско образование моделът на ранната раждаемост все още е преобладаващ. Сред тези групи жени раждаемостта също така е по-висока. Високообразованите жени е България имат по-късен старт на репродуктивния живот, по-ниска раждаемост и относително по-високи дялове на бездетство.

Настоящата статия разглежда протичащия преход към отлагане на ражданията в България, и в сравнителен план с други европейски страни. Използвани са конвенционални и ажустирани измерители за раждаемостта . Изследвани са промените в нагласите по отношение на идеалния брой на деца в семейството. Очертани са основните фактори, въздействащи върху решението за раждане на дете/следващо дете. Резултатите показват, че България е във втори етап на преход към отлагане на ражданията. Успоредно с процеса на отлагане се наблюдава и процес на възстановяване на отложените раждания. Въпреки това, част от отложените раждания не се реализират, поради което не се достига до реализиране на декларираните репродуктивни планове. На преден план се очертават икономическите фактори като значими за динамиката в равнището на раждаемост в България. Получените резултати могат да се използват за уточняване на реално протичащите промени в раждаемостта в България и за подпомагане на изработването на адекватни семейни политики в страната.

Целта на тази статия е да представи данни от представителни национални изследвания за нагласите на хората към семейните ценности с акцент върху данните от изследването „Нагласи към раждаемостта, семейните политики и уязвимите общности“ (2018). Във втората част са очертани основните принципи на семейната политика с акцент върху развитието на подкрепа за позитивно родителство/семейно-ориентиран подход/. Дискутират се насоките за развитие на ефективна семейна политика в България, сред които е реабилитацията на семейството и семейния начин на живот пред неговите алтернативи: живот-свободен-от-семейство и живот-свободен-от-деца.

Статията съдържа предложения за промени в семейните помощи за деца и в материалната подкрепа на осигурени и неосигурени родители/осиновители при бременност, раждане и отглеждане на дете, вкл. на деца с трайни увреждания. Предложенията са насочени към решаването на идентифицирани проблеми и са подкрепени от данни от представително за страната социологическо изследване сред населението. Направена е и финансова оценка на необходимите бюджетни средства за реализация на мерките в тази област.

Интердисциплинарният доклад „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“, поръчан от българското правителство и изготвен от Българската академия на науките (БАН), изследва подробно и задълбочено текущата демографска криза в България и излиза със стотици възможни мерки за смекчаване на последиците в следните области: раждаемост и семейна политика; смъртност, стареене и качество на живот; демографско развитие и трудови ресурси; уязвими етнически и религиозни групи и общности; и миграция и национална идентичност. Тези мерки обаче се предлагат в неструктуриран и неприоритизиран вид, без конкретни цели и срокове за изпълнение, което ги прави не особено подходящи за пряка употреба от съответните лица, вземащи решения. Според авторите на настоящата статия, един екип от социални технолози и специалисти по имитационно моделиране би могъл да използва данните от доклада на БАН, за да оцени възможната ефективност на определени пакети от мерки (демографски политики), които след това да станат обект на обществен дебат и политическо решение.

Представено е проучване върху „Нагласи към раждаемостта, семейните политики и уязвимите общности”, част от национално представително изследване, проведено през 2018г. Анализирани са вижднията на респондентите (мъже и жени във фертилна възраст) за най-важните следствия от това да бъдеш родител. Проучени са оценката на удовлетвореността им от връзката с настоящия партньор, както и посочените основни причини за удовлетвореност. Изследван е и възприетият баланс между работа и семейство/личен живот. Формулирани са практически изводи и предложения за мерки за преодоляване на демографската криза в Република България.

В статията се изследват социалните различия в преходите към първо и второ раждане сред жените в репродуктивна възраст в България. Използван е методът на събитийния анализ и е тествано влиянието на различни социално-демографски характеристики – възраст на жената, образование, етническа принадлежност, семеен статус и др. Резултатите от анализа на преходите към първо и второ раждане показват, че е налице негативна връзка между образованието на жената и раждането на първо и второ дете. Жените с български етнически произход и високообразованите жени в България по-късно осъществяват прехода към родителство, а интензивността на първите и вторите раждания сред тези социални категории е по-ниска.

Настоящата статия има за цел да конструира историята на репродуктивното тяло през призмата на променящите се демографски и социални предизвикателства, в контекста на една специфична биополитическа управляемост. Тя разглежда „репродуктивното тяло“ в три различни перспективи: като част от демографските процеси и статистики, като биополитически проект и като съдба в контекста на родилните кампании и неудобните, публични истини. Всеки един от изброените дискурси употребява понятието по свой начин, със свой език и с определени цели. Общото помежду им е, че и трите дискурса отреждат на жените основна роля, които спрямо каноните на обществената хигиена и здраве поемат отговорността относно раждането, оцеляването и здравето на децата. „Добрите“ майки спазват канона, а „лошите“ – не.

Дефиниран е проблемът за репродуктивното и сексуално образование и е анализирана неговата важност. Разгледан е опитът на страни от ЕС с въвеждането на програми за репродуктивно и сексуално образование в училище – в историческа перспектива и като актуално състояние. Аргументирана е необходимостта от интегриране на репродуктивното и сексуално образование в рамките на българската образователна система. Формулирни са предложения за оптимизиране на репродуктивното и сексуално образование като мярка за преодоляване на демографската криза в България.

В данной статье представлены результаты анализа уровня и тенденций рождаемости в России с использованием наиболее совершенного из известных международному сообществу статистико-демографического инструмента - показателей специальных таблиц рождаемости с учетом очередности рождения, построенных как для календарных лет в ретроспективе четырех десятилетий (1979-2017 гг.), так и для поколений женщин, родившихся с 1955 по 1990 гг. Полученные результаты призваны усилить объективный, всесторонний поход к интерпретации исторических и новейших тенденций рождаемости в России, а также к взвешенной оценке обозримых перспектив изменений ее уровня. Автор критично оценивает демографические результаты пронаталисткой государственной политики в России последнего десятилетия и ставит под сомнение слишком оптимистичные перспективы дальнейшего повышения рождаемости, широко распространенные в российской политической элите.