Вход Регистрация

Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Институт за изследване на населението и човека
 
  • Nasselenie Review
    СПИСАНИЕ НАСЕЛЕНИЕ
  • ISSN 0205-0617    (Print)
    ISSN 2367-9174 (Online)
ЧЕСТОТА НА РАЖДАНИЯТА НА БЛИЗНАЦИ В БЪЛГАРИЯ
Марта Сугарева
Абстракт:
В статията се изследва динамиката на многоплодните раждания в България. Посочват се тенденциите в ражданията на близнаци в различни периоди (за които разполагаме със статистически данни) от 1881 г. до наши дни. Очертават се 4 подпериода: 1) до 1910 г. – период на нарастване дела на многоплодните раждания до 1,5 на хиляда; 2) от 1920 до 1951 г. (делът на многоплодните раждания е около 1 на хиляда); 3) след 1951 до началото на ХХI в. (под 1 на хиляда); 4) след 2005 г. – силно изразен тренд на нарастване дела на многоплодните раждания до 1,7 на хиляда.
Ключови думи: многоплодни раждания, динамика, честота
*Език на статията: Български
СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ ФАКТОРИ И СУИЦИДЕН РИСК – ПРОУЧВАНЕ ПРИ ХОСПИТАЛИЗИРАНИ ПСИХИАТРИЧНИ ПАЦИЕНТИ ОТ МЪЖКИ ПОЛ
Иво Митрев, Елица Димитрова, Велина Митрева
Абстракт:
Проучването има за цел да установи с какъв суициден риск са свързани някои социално-демографски фактори при хоспитализирани в психиатрична клиника пациенти от мъжки пол – популация, високорискова за суицидно поведение. 164 хоспитализирани психиатрични пациента са оценени по определени клинични характеристики, социално-демографски показатели и резултати от психометрични скали. Приложени са бивариантни и мултифакторни анализи. Според получените резултати пациентите, които не съжителстват с партньор показват по-високо ниво на суициден риск (общ сбор от скалата за суицидна идеация на A. Beck – SSI) и по-често са извършвали опит за самоубийство. Липсата на партньор е независим предиктор и в двата мултифакторни модела. Живеещите в голям град са по-безнадеждни (общ сбор от скалата за безнадеждност на A. Beck – BHS) и с по-висок суициден риск (SSI), отколкото живеещите в село. С възрастта при изследваните пациенти нараства депресивността (общ сбор от оценъчната скала за депресия на Montgomery и Åsberg–MADRS), но не и суицидният риск. Тези резултати могат да бъдат от полза при оценяването на суицидния риск.
Ключови думи: суициден риск; самоубийство; социално-демографски фактори; психиатрични пациенти; депресивност; безнадеждност
*Език на статията: Български
ЗДРАВЕН ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЗАЕТОСТ НА ХОРАТА ДО ПО-КЪСНА ВЪЗРАСТ
Росица Рангелова
Абстракт:
Увеличаването на средната продължителност на живота и стареенето на населението поставят фискални предизвикателства пред държавните програми за социално осигуряване и пораждат необходимост от политика към удължаване на възрастта за пенсиониране. На тези проблеми е посветен мащабен и продължително време осъществяван проект „Международно социално осигуряване“ (ISS), в който са включени 12 развити страни в света. Проектът е организиран от Националното бюро за икономически изследвания, подпомагано от Националния институт за стареене на населението в САЩ. В статията е систематизирана, представена и анализирана част от работата по проекта. По-конкретно е разгледана емпиричната работа върху седмия етап, който е фокусиран върху здравето като потенциал на възрастните хора за увеличаване на тяхната работоспособност до по-късна възраст. Изследването е насочено върху въпроса доколко промените в здравния потенциал на индивидите предопределят промените в заетостта. Обект на разглеждане е населението на възраст главно от 55 до 69 години. За целта са приложени два алтернативни метода и един допълнителен подход, основаващ се на самооценката на здравето. Резултатите от изчисленията показват, че хората в предпенсионна и пенсионна възраст имат значителен допълнителен здравен потенциал да работят до по-късна възраст.
Ключови думи: социално осигуряване; пенсиониране; здравен потенциал; пазар на труда на възрастните хора; икономически развити страни
*Език на статията: Български
ПРОГНОЗНИ ИЗМЕНЕНИЯ В СТРУКТУРАТА НА ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНОТО НАСЕЛЕНИЕ ПО ОБРАЗОВАТЕЛНО РАВНИЩЕ В БЪЛГАРИЯ ДО 2021 г.
Адриана Христова
Абстракт:
В условията на дългосрочно и значително намаление на икономически активното население на България все по-голяма значимост придобива динамиката в образователната му структура. В статията се представят основните резултати от прогнозата за развитие на икономически активното население по образователно равнище в България до 2021 г. За разработване на прогнозата е използван демографски сценарий на НСИ за България за периода до 2060 г. (реалистичен вариант), тъй като в страната няма публикувана средносрочна демографска прогноза до 2021 г. или официална дългосрочна демографска прогноза. Също така няма и публикувана прогноза за изменение на населението по образователно равнище за интересуващия ни период. Коефициентите на икономическа активност са прогнозирани за четири категории по образование – високо, завършили средноспециално и средногимназиално образование, нискообразовани и необразовани. Хипотезите са построени въз основа на направени изводи за периода 1985–2012 г., като по-специално внимание е обърнато на последните осем години, а именно периода 2005-2012 г. Началната информация за икономическа активност по пол, възрастови групи и образователни категории е изчислена по данните от публикациите на НСИ от преброяванията на населението у нас през 1985, 1992, 2001 и 2011 г., както и годишните данни от наблюдението „Заетост и безработица“ за периода от 2001 до 2012 г.
Ключови думи: моделиране на икономическа активност; прогноза по образование; икономически активно население
*Език на статията: Български
ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА НА АКТИВНАТА ПОЛИТИКА НА ПАЗАРА НА ТРУДА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА УЧАСТВАЛИТЕ В НЕЯ РАБОТОДАТЕЛИ
Атанас Атанасов
Абстракт:
В тази статия са представени основните резултати от проучването на участвалите в активната политика на пазара на труда работодатели. Анализът започва с описание на основни характеристики на организациите, участвали в програми и мерки за заетост. Следва представяне на участието в програмите и мерките, оценка, направена от работодателите, на съответните програми/мерки, както и на влиянието им върху организацията. Анализът завършва с описание на регионалните характеристики на работодателите, участвали в програми и мерки за обучение и заетост. По време на икономическа криза, най-важно е да се акцентира върху ефикасните програми и мерки, които при ограничен бюджет биха довели до максимален възможен ефект. Обаче, не бива да бъдат забравяни и най-уязвимите групи на пазара на труда, които са основната целева група и разчитат в голяма степен на провежданите програми и мерки. Крайният извод, който може да се направи от проучването е, че програмите и мерките трябва да се разглеждат комплексно и колкото по-разнообрази са те, толкова повече целеви групи ще бъдат обхванати. В крайна сметка не бива да бъде премахвана една програма или мярка затова, че тя не е ефективна, а само да се минимизират неефективните програми и да се насочат повече средства към тези програми, които имат висока икономическа ефикасност.
Ключови думи: пазар на труда; последваща оценка на активната политика на пазара на труда; изследване сред работодатели; програми и мерки за заетост
*Език на статията: Български
ПОЛИТИКА, СВЪРЗАНА СЪС СЪЧЕТАВАНЕ НА ТРУДОВАТА ДЕЙНОСТ С ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО НА НАСЕЛЕНИЕТО В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1879–1912 Г.
Марио Александров
Абстракт:
Цел на настоящето изследване е изясняване изграждането на концепцията в законодателството на България през периода 1878–1912 г. по отношение на едно от основните направления на демографската политика, това свързано с раждаемостта на страната, и по-конкретно, отнасящо се до съчетаване възможностите на трудовата дейност с възпроизводството на населението. Основната констатация от направения анализ е, че то основно е ориентирано към жените и децата. В края на проучения период се констатира стремеж на българските законодатели за разширяване обхвата на тази политика както към различни видове труд, така и към различни отрасли на икономиката ни.
Ключови думи: трудова дейност; правна система; демографска политика; раждаемост; българско законодателство
*Език на статията: Български