При измерване и проследяване на благоденствието на държави, както и на прогреса, трябва да се следват специфични правила, които да ни водят от теоретичните постановки и понятията към измерителите (индикаторите), към синтез, и към интерпретации. Ако искаме да създадем възможност за проследяванe развитието на дадена държава, използвайuи съответни дефиниции за прогрес и за благосъстояние, ще са ни нужни следните дефиниции: А) Понятията, които се измерват и проследяват и техните концептуални измерения; Б) Областите (сферите), в които понятията се наблюдават и проследяват; В) Индикаторите, които трябва да се разработят и да се конструират (включително техния систез); Г) Интерпретативни (обяснителни) модели, които реално обвързват получените резултати с предварително зададените теоретични рамки (хипотези). Широко разпространените основни теоретични възгледи, дефиниращи прогреса на дадена държава (или общност), са: благосъстоянието на лицата (качеството на живота), неговото справедливо разпределение (equity, англ. – справедливост, безпристрастие) и поддържане на неговата устойчивост. Всяка теоретична концепция (хипотеза) може да бъде отхвърлена, наблюдавана или изследвана при използване на два аспекта – обективен и субективен. Субективният аспект отразява мнения, оценки, чувства, схващания, отношения (атитюди), желания, ценности и мотивации, отнасящи се до всеки индивидуален живот като цяло, както и до различни страни на живота (специфични контекстуални ситуации). Социалните политики и програми се нуждаят все повече от данни за субективния компонент, за да могат да допълнят социалните, икономическите и здравни фактори, като напр., степента в която определена осъзната потребност е задоволена, както и значимостта, която тази „осъзната потребност“ има за целия живот на даден човек. Тази статия има за цел изясняване на теоретичните проблеми, отнасящи се до субективните характеристики (напр., субективното благосъстояние), както и разкриване на важни методологични аспекти н проблеми, които би трябвало да се вземат под внимание при измерване на субективните характеристики и при създаване на субективните данни и индикатори.

Настоящата публикация представя експертното мнение на екип от Института за икономически изследвания и Института за изследване на населението и човека при БАН по един от ключовите приоритети на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012–2030 г.), свързан с насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца. Представени са предложения, формулирани на основата на обзор, представен в синтезиран вид, на текущото състояние на инфраструктурата от детски заведение в страната; семейно-професионалния баланс и политиките в социално-осигурителната сфера, засягащи родителите с малки деца.

Разглеждат се историческите и регионални икономически детерминанти на днешната миграция на национално и регионално равнище, аргументиращи движението от по-изостаналите към по-високо развити места. Анализират се по-специално ниските икономическо равнище, качеството на работа и качеството на живот в България, считана като транзитна страна от бежанците и легалните емигранти. В този смисъл се изяснява и дългогодишната външна емиграция от България, както и вътрешната миграция към градовете поради по-добрите условия на живот и възможности за намиране на работа в тях. Направено е заключението, че икономическото неравенство в регионален аспект може да се посочи като начало на истинските демографски кризи, ако не се провеждат мерки за подобряване на условията за намиране на работа, за социалната инфраструктура и стандарта на живот.

В настоящата студия са изложени резултатите от направени изследвания върху развитието на вътрешните и външни миграции през последните две и половина десетилетия в страната и върху нормативните основи на провежданата миграционната политика у нас. Проучването е насочено към възможностите за точна оценка на тенденциите в еволюцията на миграционните процеси в страната и на последиците им за демографското възпроизводство и развитието на страната. На тази основа са изложени резултатите от анализа на Демографската стратегия – основния нормативен документ на провежданата миграционна политика в България, на базата на които са набелязани най-важните направления за изменение, коригиране и допълване на действащата Демографската стратегия до 2030 г. Анализът обхваща вътрешните и външни миграции, за да може да бъде направена оценка на размера, посоката и значимостта на тези два вида механично движение за развитието на населението в условията на свито демографско възпроизводство. Изследването е извършено за период от 25 години, за да се проследят дългосрочните тенденции в развитието на процесите и техните изменения и на тази основа да се оцени реалистичността на провежданата политика. Пълната либерализация на миграционната политика в страната след 1990 г. позволява да се направи сравнение между периода на 90-те години на 20 в., когато няма специален държавен документ за целите и задачите на миграционната политика, и последните 10 години, когато в страната е приета и действа Демографска стратегия. В изследването е използвана публикуваната от НСИ и Евростат официална текуща статистическа информация за миграциите, както и данни от преброяванията на населението и текущата статистика през разглеждания период.

Движението на населението между държави и континенти е един от най-актуалните проблеми за много държави и в частност за тези в Европа и Европейския съюз. В своята преобладаваща част то е предопределено от продължителните военни действия в държавите от Близкия Изток и Северна Африка, но и от икономически проблеми, липса на работа и доходи, на политическа, религиозна, икономическа и социална сигурност. Това ново и мащабно по своите размери движение на населението и ситуацията за България, като една от засегнатите непосредствено държави е обект на студията. Изследват са както тенденциите, мащабите и структурата на това движение от различни по статус хора /бежанци, имигранти /, така и политиките в действие. Ситуацията в България се третира в контекста на историческото развитие, действащите световни, европейски и национални политики и развитието на България – в демографски, икономически и социален аспект.

В статията е направен анализ на Националната стратегия за демографско развитие на Република България (2012–2030) през призмата на новото миграционно явление, с което се сблъсква страната през последните няколко години – миграционният натиск. Изхожда се от факта, че през периода, когато е разработвана стратегията, такъв засилен миграционен натиск не е съществувал, поради което тя не е съобразена с него. С оглед на тенденцията за непрекъснато нарастване на миграционният натиск се предлага актуализация на Националната стратегия за демографско развитие на Република България, в която да бъдат отчетени новите тенденции. Независимо, че преминаващите покрай или през България миграционни потоци са по-скоро транзитни, тази ситуация може да се промени, тъй като са налице три основни фактора, които действат в тази насока: неясното бъдеще на Дъблинския регламент, общата граница на България с Турция, която е основна входна врата за Европа и започналото през 2015 г. вътрешно фрагментиране на шенгенското пространство. От тези факти произтича един важен извод, а именно, че имиграционните процеси в и през България вече не зависят само от изтласкващите и привличащите фактори по отношение на миграционните потоци, но са в зависимост и от променящата се общоевропейска имиграционна ситуация. Предложени са конкретни политики и решения, с които България да може да контролира и управлява имиграционния процес съобразно потребностите на икономиката и националния си интерес.

Със средствата на аналитичното консултиране внимателно са дискутирани мерки и политики, които се отнасят до етничността в Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012–2030 г.) и нейния План за действие и мониторинг за 2015 година. Специално внимание е посветено на въпроси, свързани със здравеопазването и човешкия капитал. Основните проблеми на здравната политика и медицински практики, свързани с раждаемостта, смъртността (детската/майчината), заразните болести и заболеваемостта са внимателно разгледани. Освен това са представени и анализирани недостатъци на образователната система по отношение на ромските деца. Предложени са препоръки, които предоставят конкретни решения на актуални проблеми.

В статията се анализират проблемите, свързани с интеграцията на ромските деца в образователната структура на община Кюстендил въз основа на проведени качествени изследвания през периода 2014–2015 г. Вниманието на авторите е концентрирано върху предучилищното образование, ранното отпадане на ромските деца от училище, училищната сегрегация/десегрегация, качеството на полученото образование, професионалното образование и квалификация на ромските деца, които съставляват почти две пети от децата в училищна възраст в община Кюстендил (по експертни оценки). Като особено значими проблеми са изведени неравенството в достъпа до качествено образование за ромските деца, децата от селата, децата в институциите, децата от бедни семейства – проблем, характерен за цялата образователна система в България, който води до възпроизводството и засилването на социалните неравенства и стратификация. В заключение е направен SWOT анализ на образователната система в община Кюстендил, с оглед подпомагане усилията на местната власт за намиране на успешни решения в посока на повишаването на човешкия капитал в общината.