В статията е направен кратък обзор на някои от най-значимите изследвания в областта на формалната демография, разработени от учените в звеното по демография на Българска академия на науките. Прегледът обхваща 30-годишния период на съществуване на звеното (от 1990 г. до днес) и включва само някои от най-важните научни приноси на разглежданите изследвания според значимостта им за развитието на демографията, за обяснение на демографското развитие на България и за усъвършенстване на общественото развитие. Получените резултати свидетелстват, че извършените изследвания третират най-острите демографски проблеми пред страната през последните десетилетия, произтичащи от дълготрайно установилия се у нас тип демографско възпроизводство.

Целта на анализа е да изведе сходствата и различията в намеренията за раждане на дете сред съвременните млади поколения в България. Анализът е фокусиран върху лицата в репродуктивна възраст, принадлежащи към различни социални групи на основата на тяхната етническа принадлежност, образование, социален произход и пр. Използвани са данни от Европейското социално изследване-2010 г. В тази вълна на изследването е включен въпросът за намеренията за раждане на дете в близка времева перспектива (следващите три години). Направен е описателен статистически анализ на сходствата и различията в намеренията за раждане на дете сред респондентите от различни социални групи (по пол, възраст, брачен статус, етнос, образование и пр.), както и са представени резултатите от два логистични регресионни модела, в които е тествана значимостта на социално-груповите различия по отношение на намеренията за възпроизводство. Резултатите показват, че възрастта, брачният статус, броят на децата под 18-годишна възраст в домакинството, етносът, образованието и здравният статус имат значим диференциращ ефект върху намеренията и плановете за раждане на дете в близко бъдеще.

Населението на България в трудоспособна възраст непрекъснато намалява и като абсолютен брой и като относителен дял, следвайки трайната тенденция към депопулация на страната след преброяването му през 1985 г. Тези процеси имат крайно негативно въздействие върху социално-икономическата сфера заради нарастващия дефицит на кадри в почти всички отрасли в секторите на индустрията, селското стопанство и услугите. Недостигът на работна сила постепенно се превърна в основен отблъскващ инвеститорите фактор, чиито проявления са особено тежки в най-силно засегнатите от депопулацията региони на страната. Настоящата публикация разглежда тези негативни процеси през призмата на регионалните различия в темповете на намаление или увеличение на населението в трудоспособна възраст през периода 2001–2018 г. Целта е да се очертае в детайли картината на пресъхване на основния източник на трудовите ресурси и работната сила по общини през изследвания период и да се потърсят взаимовръзки между развитието на този негативен процес с показателите за демографското развитие на България през последните две десетилетия.

Основната цел на настоящата статия е да се установят тенденциите на изменение в броя и структурата на продължително безработните и обезкуражените лица в страната за периода 2003–2017 г., както и да се разгледа необходимостта от промени в политиката на пазара на труда, с цел създаване на устойчиви условия за заетост и намаляване на безработицата. За проведения анализ са използвани данни от НСИ и предоставени данни от Агенция по заетостта. Анализират се коефициентите на продължителна безработица общо и по пол, броят и структурите на регистрираните продължително безработни лица по възраст, степени на образование, както и участието им в различни мерки, схеми и програми. Проследява се и динамиката на обезкуражените лица по пол, възраст, степен на образование и причини за напускане. Чрез настоящата статия се поставя на дневен ред въпросът за специфичните особености на връзката между придобитото образование и квалификация и икономическата активност. Настоящата публикация има за задача да покаже значимостта и мястото на образованието на икономически активното население в съвременното общество като основна предпоставка за „влизане“ и „задържане“на пазара на труда. В статията се поставя акцент върху по-високите възрастови групи, тъй като липсата на подходящо образование, квалификация и трудов опит за по-възрастните работници са основни причини за неблагоприятното положение на пазара на труда. Резултатите от изследването потвърждават необходимостта от превенция на социалното изключване и подобряване на качеството на живот на тази възрастова група, както и изграждане на плавен преход от пасивно получаване на помощи и престой като безработен и включване на лицата в трайна заетост, осигуряваща бъдещото им пенсиониране.

Настоящата статия има за цел да установи наличния капацитет сред жителите на три уязвими общности в България и да открои перспективите за тяхното социално-икономическо развитие. Представени са и са подложени на дискусия и анализ резултатите от проведено в рамките на проект, финансиран по програма Еразъм+, анкетно проучване и организирани полу-структурирани интервюта с членове на трите уязвими общности, избрани за участие в проекта в страната, а именно: гр. Кнежа, гр. Роман и с. Долна Бешовица. Резултатите от проучването недвусмислено сочат, че независимо от факта, че тяхната среда се е влошила и е достигнала до състояние, което дава основание тя да бъде характеризирана като уязвима, членовете на гореспоменатите общности все още притежават потенциал за отговорно и автономно използване на набор от предварително избрани умения, с което да прекъснат негативните тенденции и да съумеят да допринесат за просперитета на своите общности.

В статията се анализира и се оценява мащабът и териториалните различия на напусналите ученици, ранжирани по степени на образование, като се използват стойностите на показателите, които измерват относителния дял на записаните ученици от съответните възрастови групи спрямо броя на населението в дадена териториална единица от същата възрастова група. Тези показатели измерват обхвата на учениците в системата на училищното образование. Определен е мащабът на явлението „ напускане на училищното обучение“. Разкриват се териториалните различия по причини за напускане и по степени на образование. Установени са промените в различията иса анализирани измененията в обхвата на напусналите обучението по групи класове, причини за напускане и райони за целия изследван период. Направени са предложения за подходящи политики и мерки за постигане на минимални относителни дялове на напусналите училищното обучение.